Марийка не е курва???

Може би се сещатe за този стар и глупав виц, но ако не, ще се опитам да ви го разкажа, въпреки, че е трудно да се разбере, когато е написан.

Влиза учителката в клас и вижда на дъската написано: Марийка е курва!

Пита кой го е написал и всички сочат Иванчо.

-          Иванчо, излез пред класа и повтори 5 пъти: "Марийка не е курва" и се извини.

Излязал Иванчо и започнал:

-          Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курваа? Е, извинете!

Та така и аз: Българина се събудиии? Е, извинете!

Какво стана с протестите? Излязоха едни 10 човека по едни 5 медии да обяснят на българския народ колко всъщност е прост и как не знае какво иска и народа понеже наистина си е прост, повярва и си се прибра. Прибра се и си пусна телевизора. А там, пак същите ония 10 човека му приготвили изненадааааа...В „праймтайма“, само сега и само за вас нови супер, мега, гига, ултра, хипер  продукции, потвърждаващи правилото, че на народа му трябва хляб и зрелища. Ако няма хляб, може и само зрелища! Две предавния за танци, две за песни и един Биг брадър -  с друго име и по друга телевизия, но пак си е Биг брадър. И тези 10 човека тичат от едното студио в другото, бързат да кажат кооооолкоооо интересно е това предаване, кооолко е уникално и неповторимо и въобще никъде по света такова чудо не се е видяло до сега! Алилуя!

И едно гонене на рейтинги започва и една борба кой точно аджеба е най-неповторим. А рейтингите – високи. И как да не са, като те са се погрижили да подберат най-интересните гости и участници. Куп пълни идеоти, които гарантирано ще се скарат за неумития кенеф или за пълнените чушки, че може и да се влюбят и да покажат малко 2-минутен звезден секс или поне една чекийка под завивките. Група неуки, прости, известни с известността си кретени, с които 10-имата искат да ни убедят, че видите ли не е нужно да учиш, за да те дават по тиливизора. Щот нали, ако не те дават по тиливизора, няма как  да си “успял човек“! И така народа гледа и забравя проблемите си. Гледа и се чувства съпричастен, защото се разпознава в тоя куп неуки идеоти. Гледа и праща смс-и. Щот пари за хляб може и да няма, ама една утеха му е останала – телевизията. Праща смс-и и пълни джоба на ония 10-имата, а те продължават да го убеждават, че така е правилно! И народа започва да вярва, че екрана всъщност не е екран, а огледало. Че това, което вижда отсреща е собствения му образ. И двойно повече смс-и, защото вече подкрепя самия себе си!

А ония 10-мата събират парите и пращат децата си в частни детски градини и училища, на балет, на английски, на плуване, в колеж в чужбина, а после и университет. Пращат ги със същите тези пари, които народа им е дал, защото са го убедили, че няма нужда неговите  деца да ходят на училище! И след време порастналите и изучени деца на 10-имата се връщат и започват да убеждават останалите, че няма никакво значение дали си учил или не и събират пари, за да образоват своите деца ... А останалите седят кисели, бедни и прости с дистанционното в ръка и се чудят : „Къде сбъркахме?“

За реформата в "Сатирата" или Сатиричната реформа или Какво още избълва Калин Сърменов

Миналата седмица бяхме на театър в Сатирата. Постановката  „Български разкази“ на Пловдивския Драматичен театър  - Моноспектакъл на Мариус Куркински.

Значиии голяма реформа, да ви кажа! Представленията започват в 19:30, а не в 19:00, както преди и след представлението във фоайето на театъра – по чаша вино и хапки за зрителите. Европейска – не, ами Холивудска работа, направо! Голяма реформа, не знам дали споменах...

Начи т‘ва без хапки и вино, повече нема стъпя у театър!

Аз отдавна следя изявите на новия директор – г-н Калин Сърменов. Отдавна, отдавна, откак повърна оная простотия, че най-мразил думата „изкуство“. Преди това, г-н Сърменов не ми беше особено известен. Може и да съм го гледала в някоя постановка ( в периода 1998-2002 ходих почти всяка вечер на театър), ама не съм го запомнила. Ни с добро, ни с лошо. Така, че за таланта му на театрален актьор, наистина нямам мнение. Гледала съм няколко епизода (не серии) от „7 часа разлика“, обаче там повечето актьори са толкова отчаяно сричащи, че не е трудно да изпъкнеш. А той – Сърменов, поизпъкваше там. Е, не винаги. Има и склонност да преиграва, ама това си е основен проблем на актьорската ни школа, като цяло.

И така, изведнъж г-н Сърменов, става директор на театър. На Софииски театър. На Сатиричния театър. Бил го назначил Бойко. Не знам...Не съм им светила...По изказванията на К.С (Калин Сърменов, че ми писна да му пиша името, много ми е дълго), съм абсолютно склонна да повярвам, че е поредната „подлога“, поредното „политическо назначение“ (кавички, щот‘ са цитати). Не за тези му изказвания обаче ми кипнА и реших да пиша. А за тези, свързани с длъжността му на директор на ТЕАТЪР – „Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се използват актьори, декори и др.“ – това не е от уикипедия, а от български тълковен речник. ИЗКУСТВО – „Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез  художествени средства; Изключително майсторство, владеене на някаква дейност.“ – пак от речника.

Ето и малко откъси от изказванията не К.С:

К.С за колегите:

 „Ако беше актьорът Атанас Атанасов или някой друг, нямаше да водим този разговор. Защото онези стоят и си пълнят гушите със самочувствие и се надуват като балони. Целият им живот мина така. Зад гърба им няма нищо.“

„Не, това е изключително елементарен филм. („Кецове“) Казах го навсякъде, дори и на артиста Иван Бърнев, който си мисли, че е много добър. „

И пак:

„Гледам го например Иван Бърнев, който има огромно самочувствие вече, почва даже да прекалява със самовлюбеността си.“

„Скоро гледах потресаващ филм – „Пъзел”. Да видиш ти на Людмил Стайков детенцето... Това ли ти научи сина си, бих го питал директно. Ходете да го гледате този филм, обаче внимавайте да не си прережете вените.“

„Това е Киноакадемията, това е еди кой си професор. Те отиват в класа на Стефан Данаилов и почват да му викат веднага: “Мастър, Мастър”. Как да им обясниш, че този е един въздух под налягане!?“

Това по-късно отрича да е казвал. Извадено било от контекста.

 

Ох, а ей този ми е любим:

„В Народния театър имаше една пиеса „Август в Оклахома“, която слава Богу бързо падна. Какво ни интересуват проблемите в Оклахома, и  то точно през август?“

„Онзи ден ми казват колеги в Сатирата: "Ау, сега ти няма да харесаш нито едно представление". Е, за какво ме викате за директор - за да ви харесвам боклуците ли? Няма да стане.“

„Мария Статулова, Павел Поппандов, който получава най-високата заплата в театъра и всички останали  мързеливци, какъв пример дават на младите? Как да не идват на работа ли?“

„Скоро срещнах един в едно село. И той ми разправя: “Абе, извинявай, ама тука беше при нас Деян Донков. Той е много голяма звезда, а ти не си”. Онзи лежал крак връз крак, гонел ги, викал ги, те му примъквали и отмъквали разни неща. Тъпотия!“

К.С. за себе си:

„Този театър (Сатиричния) е с изключителни традиции. Моето име, че се свързва с рейтинга, който имам, е най-добрият пиар. В момента и таксиметровият шофьор знае кой е директорът на Сатиричния театър, пък иначе не знаеше, това е достатъчно. Стъпка по стъпка нещата ще си дойдат на мястото. Първата е направена, и то в правилната посока.“

„Аз. Аз имам право да говоря. Свършил съм си работата, и то на  повече от добро ниво. Аз съм на 49 години, няма за кога да скромнича. На  мен ми е ясно какво съм направил. Вчера си гледах едни епизоди на „Седем часа...” и си казах: Ега си, т’ва как съм го направил? Знам много добре какви усилия ми е коствало. Онзи ден снимах с Джон Траволта и Робърт де Ниро. Видях нивото и на тези професионалисти. При мен резултатът е категоричен. Няма кой да ми каже „Ама  той не си свърши работата.”

„В сериала отидох не да изтъквам себе си, за да ме познават по улиците, а да си свърша работата. И бъдете сигурни, че и след 10 години ще продължават да говорят за Милото.“

„Хората идват при нас не за да им кажем колко е гадно всичко и да ги натоварим още повече, а да си отдъхнат. Именно поради тази причина искам да променя нещо в театъра - да удължа антракта. Сега хората се изпотрепват по стълбите, докато идат до тоалетната или пият вода. Искам човек да излезе спокойно, а ние да му предложим чаша вино, да се почувства като във Виена, като в Москва – в големите столици по света, където ходенето на театър е преживяване.“

Ин вино театралис, майка! Аз се чудя що напоследък все по-малко постановки ми харесват, а то що било?! Ми няма вино, няма антракт.... То па за какво човек да иде на театър ако поне едно винце в пластмасова чашка не му поднесат?!

„Преди ден едно дете ми поиска автограф, но и майката трепери, че и бабата. Хората се радват.“

 

И малко за тате, който също е велик, разбира се!

 

„Ето – баща  ми е професор. В чужбина, слава Богу. Виолист. Той е един от най-добрите виолисти в света. Става всяка сутрин и свири гамата. И аз казвам: “Ти па не научи ли тази гама?” Той ми вика: “Не мога. Като отида при студентите, за тях трябва да съм съвършен. Те искат да видят това, което правя”.

 

Изпадам в умиление като си представя тези две поколения гении. Единия свири гамата, за да покаже на студентите си какво прави..?А?! А другия седи отстрани, подпрял плешива глава на лакти и гледа. Гледа и се учи. Приемственост между поколенията!

 

Едвам се сдържам да не коментирам всички тези „остроумия“....Е, добре де, на 2-3 места не се сдържах, ама то наистина бисери. По-бисерни от българския бисерен ориз, дет‘ се произвежда в Китай!

Ама Театъра не е магазин за зарзават! Не е като да си купиш 5 кила зеле и да си ги туриш в бидон. В театъра, не винаги най-купуваното представление е най-добро! Да не кажа, че е тъкмо обратното...Щото то иначе и  чалгата е най-продаваната музика и пълни Зала 1...

ОК, съгласна съм! Трябва да има и представления за тея, дет искат да се „отпускат“ и да им е „смешно“. Обаче, аз също искам да ходя на театър! И не държа да ми е смешно. Искам да ми остане нещо в главата. Искам после да вървя мълчаливо и да мисля. Да! Искам да МИСЛЯ! А не трябваше ли изкуството и да провокира?

По логиката на К.С., Ал Пачино и Мерил Стрийп трябва моментално да се пенсионират и да наведат засрамено глави. Че що не и да върнат парите на всички зрители?! Нахалници! В колко филми се снимате, бе? Мерил Стрийп от 2004 насам се е снимала едва в 23 филма! (включително и ТВ филми). По филм и половина на година! Безсрамница! Ами Пачино? От 2004 до сега е участвал всичко на всичко в 14 филма. Алоуууу, Ал, не те ли е срам бе! За 9 години – 13 филма?! Мързеливец такъв! Ей затова, г-н Сърменов никога няма да ви покани в Сатирата. А да видите сега!

Знам, че много хора ще се съгласят с К.С. "Ми ние как ходим всеки ден на работа? Прав е човека. И аз искам да идвам през ден в офиса."

Само че, актьорската професия не е като останалите! Сори! Хайде стига се сравнявали! За да си добър актьор се иска най-общо казано талант! Тая работа с 1% талант, а 99%- работа отдавна се доказа, че не е май точно така... Актьорът, че и режисьорът, както и художника, скулптора, музиканта не са служители в офис, защото това НЕ Е професия като всяка друга!

Аз като зрител, не бих могла да променя назначението на К.С, но мога да направя друго. Оттук – нататък, няма да посетя нито една постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ докато Калин Сърменов е негов директор! Не търся последователи, не агитирам никого. Просто това си е моето решение! Моят начин да отстраня глупостта и нахалството от живота си!

Payner Project Management

Чувала съм и съм гледала чалга песни / клипове и абсолютно сигурно мога да кажа, че НЕ ми харесват! Не случайно не използвам определението „поп-фолк“, защото нямат нищо общо нито с поп-а, нито с фолк-а. Не харесвам „културата“, която въвеждат! Не харесвам и обслужващия персонал, който произвеждат.

Чалгата не ми харесва!

Но съм бясна на т.нар интелигенция! Бясна съм, че излиза от ведомствените си кръчми единствено и само със своето Против. Бясна съм, че за повече от 20 години, така и не разбрах кое е нейното ЗА. Бясна съм, че не желае да пише проекти, защото на нея винаги държавата й е длъжна.  Бясна съм, че основния й метод за изразяване е мрънкането във фейсбук. Бясна съм, че е винаги неразбрана и недооценена, а произведенията й – „елитарни „.  Не съм много сигурна, дали и произведения не трябва да е в кавички... Бясна съм на вечните й бежови шалчета и протъркани пепитени сака! Бясна съм на номенклатурния й изказ. Бясна съм най-вече, защото продължава да говори предимно в минало време!

Цената на щастието с и без опаковката

Обожавам пролетта! Не заради птичките и зелените тревички. От тях имам зверска алергия. Просто обожавам да се разхождам из малките улички на София, да откривам чудни малки работилнички, най-ароматното кафенце в града, нова галерия…

Вчера обаче имах първа цел - голямо „магазинче” на централна "уличка". За обувки, разбира се! Чакам ги от 2007 тея обувки да стъпят и в България. Ето ги! Същите като в сайта! Обаче 20 % над бюджета, дето имааааам… L Пробвах ги! Голяма грешка! Никога не пробвайте нещо, което надхвърля бюджета ви и знаете, че ще ви лепне! Насилих се и излязох от магазина… обаче вече ни работилничките ме радват, а и какво кафенце в 7 вечерта?! И почвам аз с уравненията: Ако не си купувам тоя месец списания и тамън ще покрие тия 20 %. Или пък може да си намеря същите, ма на по-ниска цена. Тогава хем душата сита, хем обувките – цели. Е да, ама няма пък точно същите. И докато си смятам аз процентите, в които никога не съм била добра, хоп, пак пред магазина се оказвам. Случайно. Дали? Цамбур вътре: „Взимам ги! Давайте!” И докато бюджета ми + 20 % бавно преминава от картата в неизвестна посока, една девойка чурулика усмихнато и тропка с една електрикова и една цикламена обувка из магазина.  „Охххх, страхотни саааа! Оффф, не мога да избера… Вие какво ще кажете? А вие? Оххх, не мога да избера. Ще си купя и двата чифта! Даже ще си ги нося ей така – една цикламена и една електрикова!”

Трансфера ми е успешен! Айде ново уравнение. Тоя път x е t (време). Дали и ако да, колко време ще се сърди Милен, че „пак обувки”. А и аз имам ужасния навик никога да не крия цената… „Ама аз взех оранжеви, щото знам, че ти мразиш зеленоооо. А зеленките бяха просто уууникааални…”

И докато се връщам аз в годините на СМГ-то с разни уравнения и неизвестни, едно „шляяяяп!” ме връща в настоящето. В градинката на Седмочисленици тийнове си бият шамари. Страшна игра! А по мое време, к'ви тупалки имаше! Истински! Не „шляп”, а „Бух! Бух! Туп!”. Само дето участниците бяха момчета, а сега основно момичета, ама… времена и нрави, както казва ТВ-гурото професор Вучков.

Срещу мен върви семейство с повече злато по себе си от кубетата на Невски и се смеят ли смеят… с цяло гърло. И майката и бащата, че и сина-предтийн.

Пред Мимаса двама младежа, подпрели айрян на капака на А6-ца, нагъват суджу, мляскат и се хилят. Единия се омазал с майонеза около устата и голям смях. А една баба стиснала продърпани букетчета, седи върху тенекия на ъгъла на Графа и Патриарха и гледа тъжно към смеещите се момчета. На бабата хич не й е пролетно, още по-малко весело…

Добре де, нали „щастие с пари не се купува” ? Защо тогава не видях нито един усмихнат човек на спирката на трамвая? Защо бабата гледа тъжно? Защо въобще по дяволите, седи на тоя ш*бан ъгъл, а не гледа „Черешката на тортата” ?

Връщам се в годините, когато имах най-малко пари – студентските. Егати кефа като идем след часовете във „Финансиста”! По една салата с нарязана пържола, омесена с майонеза и кисела краставичка. Били викаше, че била от „клиентско”. Демек к'вото останало от дневните пържоли на клиентите… И най-вероятно беше права! Ма голям праз! Баси колко се веселяхме там…. Даже един път спря тока (а то е на последния етаж и се стига само с асансьор) и останахме „заложници” няколко часа. Ехааа, песни… „Кой ще меее прегръщааа, от сегаааа и къдееее…”

И като дойде Петък и Събота, среща в „Дивака”. С Ради си разделяме по 1 овчарска, 1 пържени картофи със сирене, 1 фанта лимон и 4 големи водки „български”. Хем пари не харчих, хем тежах 45 килограма! И по цяла вечер – смях!

А как се хилихме с Били като ми се скъсаха обувките и ми изскочи кутрето насред Раковски! Ейй, колко обущар видяха тея обувкииии!!! Няма пари за други, пък и ей я къде е зимата…

Е да, тогава си живеех при мама на Стамболийски, взимах си стипендийка и кеф! Един път само платих половината сметка за домашния телефон, щото много наговорих, а и още нямаше мобилни. И така си бяхме всички приятели. А като свършат парите, купувахме "на партия" по 1 бутилка водка, 2 степчета, които разтваряхме в 2 литра вода и по парковете! До сред нощите. И пак смях, смях…..И едни мечти за бъдещето...все розови и усмихнати.

Ама като кандидатствахме, никъде не пишеше:

След завършване на тази специалност, имате следните опции:

А) Ако сте грозна, но талантлива актриса – щатно място в Шуменския, ако сте много талантлива, може и до Народния да стигнете. Месечна заплата 350 лв.

Б) Ако сте бездарна, но красива – горепосоченото + водеща на предаване, че и в сериали, ама след 2010 година. А ако сте много красива, дори участия в реклами. Месечната заплата може да стигне и до над 1000 лв.

В) Ако пишете добре, съсценарист на сериали. Ако баща ви/дядо ви е бил голямо име по комунизма, може и главен сценарист. Месечната заплата зависи от баща ви или дядо ви, дори да са покойници.

Еййй, колко години мъка, а и колко кандидат-студенти щяха да се спестят на Академията….. Че и не само там, ама нямам особен поглед върху другите ВУЗ-ове. Доколкото знам, при Иконома, вероятността да станеш водеща е дори по-голяма от описаната в Б).

Ама нищо такова не пишеше тогава! На мен ми отне 3 години да се преориентирам… А има такива, които закъсняха… взимат си 350 лв., от които като сметна колко отиват за пенсионна осигуровка, най-вероятно ъгъла на Графа и Патриарха няма да е единствен след време. Обаче има и такива, на които не им пука! Те са мнооооого малко. Те са истинските „хора на изкуството”. Най-вероятно, също толкова малко хора са ги и чували, защото не ги дават по телевизора.

Всъщност, не знам има ли мерни единици за щастието. Може би младостта или здравето, въпреки, че като знам цените на лекарствата… А в Куба казват, всички били щастливи. Бедни, болни и щастливи. Не знам, не съм ходила. Може и така да е. А може би щастието е в главите ни. Щастлив е този, който е щастлив, когато се чувства щастлив.

Преди време, четох следната история в биографичната книга за Невена Коканова, разказана от приятелката й Мария Статулова. Останала Невена без работа в театъра, а киното вече умирало. В театъра много не я долюбвали. Най-вероятно, защото Невена Коканова не се вписва в нито една подточка. Тя е хем красива, хем талантлива. Та, двете безпарични. На едно кафене не можели да идат като хората. Пък имена, особено Невена. И си организирали следната „игра”. Взимали в Петък дрехи или бижута от реквизита на театъра. Обличали се в Събота, нагласяли се и тръгвали гордо из софийските улици. Разхождали се, смеели се, като се уморят, сядали на пейка в парка. И били щастливи! Много щастливи!

Послепис: Ако сте между 20 и 50 години и не сте инвалид, нямате никакво, ама никакво извинение да не работите, докато майка ви мие насрани старчески задници в Италия или Гърция!

За Управителите в Технополис

Този път, писанието не е мое, но пък имам огромна молба към всички, които ще го прочетат: Моля, разпространете го!
Въпроса не е за една кафе машина или заради 200 лв. Аз лично никога не съм можела да си търся правата и за това се радвам и подкрепям хора, които го правят! Това е единствения начин да подобрим положението!
Това е пореден пример за изгледа на днешния УПРАВИТЕЛ! Такива срещаме всеки ден. Напоследък управителите са като кучешките лайна по улиците - много и навсякъде. Като ги настъпиш, се размазват по обувката ти, развалят ти деня е после дъъълго напомнат за себе си...Независимо дали са Управител на Технополис, Управител на клон на банка, Управител на магазин за хранителни стоки, Управител на управителя, Управител на водопад....

Milen Bozhilov
Ами случката с 2 думи е следната - кафе машина Saeco, не особено скъпа - 200лв, купена преди 2 седмици, не работи - тече вода яко от нея някъде отдолу. В магазина отказват да ми я заменят, с предложение да я пратят в сервиз и в 30 дневен срок да ми кажат кво правим. На въпроса ми защо не мога да си правя кафе с чисто нова машина, а трябва да чакам 30 дни ми казват - това е процедурата. Обаче, с гаранцията са ми прикрепили извадка от закона, където пише, че имам право да ми я заменят с нова, или да поискам да я отремонтират. Като се има предвид, че машината е чисто нова - не е да кажем от експлоатация дефектирала, аз исках да ми я сменят. Дойде някакъв псевдо-управител, който не се и представи - да ми обясни процедурата. Опита да ми каже че машината е "доста" използвана, и избяга в неизвестна посока. Викнах го пак - същото. Пак избяга. Питам един от служителите - как се казва управителя - гледа виновно. Знам го вика само по първо име - Росен. Казвам му я да го извикаш пак, че имам чувство, че не ме разбирате. Дойде Росен, за 3ти път - и му казвам - знаете ли, че персонала не ви знае фамилното име - а той ме гледа, гледа, и измисли - това е, защото сме си много близки. Контрирах го с въпроса дали знае на майка си и баща си фамилиите и дали и с тях е толкова близък, но не срещнах очаквания резултат. Обясних му, че при нужда ще занимая Комисията за Защита на Потребителите, както и предаването "Barcode "по 7 дни, а и ако трябва "Господари на ефира". Също му обясних, че възнамерявам да си взема отпуск и да прекарам 3-4 дни пред магазина, уговаряйки хората наумили си да направят грешката да влязат в този магазин, да не купуват за нищо на света - все пак 10 човека отказани = 2000 лева. Обясних му и че съм закупил почти цялостно оборудване за апартамента си от тях, на една не-съвсем малка сума и че възнамерявам да си купя още днес и сокоизстисквачка от тях... Отговора на управителя: "Правете каквото искате - оплаквайте се, където щет!" За пореден път опитах да му обясня, че в цивилизования свят, щях да си поискам парите обратно, а в този случай просто искам кафе машина, която да работи - и да си направя кафе на следващия ден. Тук управителя загуби контрол и ми каза, че преча на работния процес (все пак вече бяха изминали 2 часа) и смята да извика охраната да ме съпроводи. Аз му казах, че съм съгласен и наистина, за времето което той и 2-мата верни негови служители ми отделиха, можеха да са продали 5 неща за по 200 лева = 1000 лева. Но уви - пак никакво разбиране. Пожелах в писмен вид да ми даде становището на магазина - че отказва да ми замени машината - "Длъжен ли съм?" отговори смело той. Помолих го да се обади на баш-управителя, когото днес замествал, и да ми даде да говоря с него - като се надявах, поне той да види цялата картинка и да е по-цивилизован. Избяга за пореден път уж да говори с управителя. След кратък разговор дойде и ми каза: "Не мога да безпокоя управителя в почивния му ден." Отговорих му, че след като току що е говорил, явно може да го безпокои, но заместникът си тръгна и каза, че няма да говори повече с мен. Ако си мислите че това се случва в някакъв офис - грешите - в центъра на магазина тече разправията :).

Срещнах някакво разбиране в една от служителите, която ми написа, че магазина отказва да замени кафе-машината и ме информира, че управителя бил на работа на следващия ден от 10 до 22 - да заповядам. Е, заповядах. Същия модел и малък човек - не управител, а някой продал 5 перални за 1 месец и изкачил се по витата стълба на кариеризма в Технополис. Управителя умело предположи, че не съм прочел упътването и затова тече машината. Дори смело ме посъветва, че няма срамно да си призная грешката. На него също не му беше интересно дали ще ходя в КЗП или в телевизията Е, малко му се дръпна лайното като му казах, че служителката ми е написала, че отказват да заменят машината, но пък същевременно, след 5-тия път в който ми каза, че всъщност аз не знам как се ползва машината, ме запита ехидно дали не искам да ми прати някое момиче да ми сглоби машината вкъщи и да ми прави кафе всяка сутрин. Каза ми, че трябва да я пратят в сервиз и там да кажат кво-що и че нямали "оборотни" кафе машини специално за мене, а и не били длъжни. Също така мазно намекна, че от сервиза щели да кажат, дали машината е експлоатирана правилно и дали не е заменена. На моето предположение, че от сервиза може да съгласуват с магазина какво да бъде становището бях запитан дали си мисля, че Saeco е фирма от Илиянци и дали си мисля, че нямало да си държат на репутацията. Отговорих, че съвсем до скоро съм смятал и че Технополис си държи на репутацията, но той и колегите му са успели да ме убедят в противното. Управителят беше така любезен да ми разкаже за случка как човек опитал да върне стар миксер, с желание да му го заменят с нов, а аз кимах разбиращо с глава.
Заяви ми, че се въртим в кръг и на него съм му нарушавал работния процес. Останахме с разбирането, че ще пиша до КЗП, Баркод и тн. Тръгна си управителя, а аз се сетих, че не ми е дал визитка – помолих служителката да ми донесе. Позабави се малко и донесе визитка, на която грижливо с химикалка беше зачернен мобилния телефон на управителя, и отгоре за всеки случай – да не прозира – с бял коректор!
Те това е мили дами и господа историята за моята кафе-машина, и управителчетата с малки душички и никакво разбиране. Не им е ясно, че има клиенти като мен, които ще ръчкат и ще вдигат шум – и малко или много ще им донесат загуби. Да оставим всички мои приятели, които силно ще бъдат агитирани да не купуват нищо от този магазин, но човек средно сменя 3 жилища през живота си, да кажем, че оборудването би могло да струва поне 10 000 лв. на имот – общо 30 000 загуба само от мен със 100% сигурност.

Добра сделка, г-н управител – не се съгласихте да смените кафе-машина на цена 200 лв. – спестихте 200 лв. на Технополис – честито!

Този път - без хумор!

Не знам защо напоследък темата за деца, родители, семейни отношения толкова ме впечатлява! Всъщност, какво има да не знам?! На 32 г. съм и явно часовника ми не само тиктака, а направо звъни оглушително. Ма аз с алармата никога не съм имала проблем! Тя си дрънчи, аз си спинкам….хич не ми пречи. Както и да е! До сега винаги съм се опитвала да гледам на проблемите по-иронично, с чувство за хумор, да не съм от вечно мрънкащата тълпа, но тоя път няма място за смешки. Днес в Дир.бг прочетох:

„Депутатите отхвърлиха промените в Кодекса на труда, предложени от депутата от Коалиция за България Захари Георгиев, според които осиновителите на деца до 5 г. да имат право на отпуск по майчинство.”

Няма да коментирам самата статия или поредната полюция на депутатите. Който иска, ще я прочете. Искам само да ви споделя една история…

Преди години, преподавателката ни по физика в СМГ,  г-жа Ятовска, организира събиране на дарения за дома за сираци в гр. Роман. С внучката й се връщали от не помня вече къде. На гара Роман влакът се развалил и трябвало да изчакат час-два да го оправят, за да продължат към София. Решили да направят един бърз тегел по градчето. Така стигнали до оградата на дома. Няма да ви разказвам какво са видели, защото това са се техните спомени. Ще ви разкажа моите.

Направихме инициатива по събиране на дрехи, пари за купуване на обувки, боб, макарони, олио и т.н продукти от първа необходимост. Т.к до тогава, голяма част от децата не бяха носили обувки?!, не знаеха номера си и изпратиха очертания на крачетата си върху лист хартия. Всичко това се случи малко преди Коледните празници.

Г-жа Ятовска събра няколко ученици от випуска, между които и аз, да отидем лично и да раздадем нещата на децата. Ние пътувахме с влака, а подаръците с бусове.

Бяхме направили и на всяко дете пакетче с портокали, шоколади и някакви такива „сладушки”, както едно време когато сурвакахме съседите на Нова Година.
По пътя, г-жа Ятовска ни събра в едно купе, за да даде инструкции, които сама е получила от преподавателите в дома. Помня някои:
„Момичета, махнете всякакви обеци, пръстени и гривни! Децата не са виждали и ще искат да им ги подарите, а дори да им ги дадете, няма да има за всички и ще се сбият”
„Давайте подаръците на всяко дете лично в ръчичките, хем да не им ги вземат по-големите, хем и леличките…”
„Не говорете за семействата си!”
„Дръжте се! Това което ще видите, може да ви травмира за цял живот.”
Последното се оказа повече от вярно! Дори докато го пиша, сълзите ми рукват…..

Стигнахме до дома. Децата бяха от 1-ви до 12-ти клас. И не, не бяха само циганчета. Навън беше зима, а някои бяха с вързани с ластици найлони около крачетата си… вместо обувки. Трудно се различаваха момиченцата от момченцата, защото повече от половината бяха с обръснати глави. Заради въшки. Още в началото започнаха да си избират „своя кака” и „свой батко”. Така около всеки един от нас се сформира малка групичка. Всеки се опитваше да хване своя батко или кака за ръка, да се докосне до него…. Гледаха ни с големите си очи и ни разказваха историята си.

„Пък мен не може да ме осиновят, защото мама не е дала”,
„А аз имам брат и сестра. Те са по-големи. Брат ми е ей там, а сестра ми живее при майка и татко”
„ А ти с майка си и баща си ли живееш?” – забиват ме със „забранен въпрос”
„Не! Моя татко е починал много отдавна.”
„Значи и ти си като нас! В кой дом живееш?”….

Ако някое дете реши да смени „каката” или „баткото”, другите яростно го отпъждаха: „Махай се оттука! Ходи си при твойта!” и така се вкопчваха в своя, че чак задушаваха с малките си ръчички.

Имаше едно момиченце от „моите”, около 7-8 годишна, с обръсната глава. Циганче беше. Не говореше много. Само вървеше до мен като сянка и ми галеше косата, щом се наведа или седна.
После ни разходиха да покажат къде спят, къде се хранят…Имаха един стар телевизор, закопчан с катинар в шкаф със стъклена витрина.
Стаите, в които ме въведоха, помня вече смътно. Явно вече ми беше дошло твърде много мизерията и трагедията. И не толкова в самия дом, колкото в душите на тези деца. Започнаха да се дебнат и клюкарят едно друго. Всяко се стремеше да изпъкне, да стане любимец. Сигурно са се надявали, че някой от нас ще се върне и ще ги спаси…

Започна тържествената част. Извикаха ни в „залата”. Там раздавахме пликчетата със сладостите и обувките. Извиквахме децата едно по едно. Те гледаха жадно в шоколадите и за отрицателно време пода се покри със станиолчета.

„А това какво е?” – едно момиченце държеше портокал в ръце и го оглеждаше подозрително. Забелязах, че почти във всяко пликче бяха останали портокалите.
„Портокал. Вкусен плод.”
Детето го захапа както е с кората и се намръщи „Горчив е! Не ми харесва!”

Учителките обявиха, че са ни подготвили кратка програма, за да се отблагодарят. Подредиха ги пред нас и децата запяха. "Песен за сирачето"… Знаех, че нарочно са ги научили на тая песен. Знаех и че не трябва да плача пред тях. Затова избягах от залата. И някои от другите момичета хукнаха. Всички „каки” ревяхме. Някои от „батковците” също.

Пътя обратно не помня… как сме се качили във влака, какво сме говорили, въобще говорили ли сме си нещо…

 "Дайте да анализираме. Най-бедната страна в Европа, с най-много почивни дни, с най-много майчинство. Като си най-беден, за да настигнеш другите, трябва да работиш най-много. Всички да си стоим вкъщи - и да ставаме по-богати. Ама не се става богат и не се просперира, като си стоиш вкъщи" – мотивира отказа си лидерът на ДСБ и бивш премиер на България Иван Костов.

Ееех Зигмунд, ееххх Фройд...

Оффф, това е тема, която много отдавна исках да започна (тя свършване няма), но все си слагах спирачки. Най-вече, защото по нея съм просто „страничен наблюдател”. За сега. Темата за децата. Обаче днес вече не се сдържах…. Само на мен ли ми се струва странно да наречеш собствения си син „единствения мъж в живота ми”?! Тя и Йокаста така, ама пък не е знаела жената… Добре де, знам, че преувеличавам с тая препратка. Та изтипосват го една след друга разни приятелки и познати на стените си, че и от долу „Лайк” до лайка. ОК, мъжа ви изневерил, напил се снощи и заспал пред вратата, не поздравил тъщата за именния ден, или сакън – не изхвърлил боклука! В смисъл, така сега наказвате ли го? „Ей, сега ще си го сложа на стената, че да види той! И брат му да види и майка му – гадината и приятелите му... че не ми пука и не ми липсва, щот си имам истински мъж до мен!” Алоууу, уейк ъп, дет се вика! Оставете детето на майка си, сложете червило, идете на бар с приятелки и тупнете снимка с младия барман. Барманчето колкото и да е млад, все пак не ви е син! Пак ще сте „лелеее, на тоя жена му съвсем изтреще”, ама поне накрая няма да завършва с „горката”.

А най-идеотското е, че голяма част от същите тези жени, до вчера са плюли по „гадината” -  „Как си е разглезила синовете тая свИня, научила ги е всичко да им се угажда….” Е, бъдете сигурни, че след 30 години, вие ще сте свИнята и то най-вероятно не заради качени килограми…

И това не е всичко (винаги има още, не само при Хорст Фукс) „Исках да имам перфектния мъж и за това го родих”. А? Уникално е! Значииии…търсиш си перфектния мъж, къде и как го търсиш, ти си знаеш, обаче го нямаааа…А годините летят и „стрелките, стрелките се гоняааат”. Но този, перфектния го няма никакъв! И затуй си хващаш някой очевидно не-перфектен, който обаче ще те доведе до финал (не в „оня” смисъл). И ето го, 9 месеца по-късно – г-н Перфектен! Тараааам! Абе, а защо му викат 9 месеца, като те са си направо 10? Хм… както и да е, друга тема! И какво правим сега с донора? „Айде, тъпако, ти твойта си я свърши, беж си при мама обратно!” Дори и да не му го кажете така, като ви види кретенския статус, сам ще си побегне! И оттук-нататък да гледа да прави момиченца.. А, да! Ми аз никога не съм виждала мъж да пише: „Исках перфектна жена и си направих щерка”. Тоя след 30 мин. ще е скопен от местната агитка на бг-мама. А, всъщност, знаете ли, че има „бг-татко”? Един ком. и един бг. В бг. – „Класация на най-красивите бюстове (разбирай цици) в света”. Много ясно! Ком. си е форум. Там пък пълно с „мамита”, които се възмущават какво пишат татковците и накрая доволно заключават: ми да, вие сте свине! И най-вероятно отиват да заченат „перфектния”.

Ето ви точен коментар от разгневената Тони след пост на мъж, който се е влюбил в сервитьорка (само за протокола, гледа я от седмици, още дори не я е целунал и описва като: „с усмивка която можеше да стопи леда на полюсите”.).

Отплеснах се пак, но ето го и коментара на Тонито:

„Не знам как гледаш жена си в очите ? Тя сигурно пере , готви, чисти, гледа децата, сигурно и те обича, а ти си вееш патката с разни селски курви, а после се праскаш по форуми - видиш ли колко ми е трудно да реша дали да съм с нея или да не съм.

Ах как ме нервират мъже (свине по-точно) като теб.

Отврат ! ОТВРАТ!!! ОТВРААААААААТ !!!!”

Любимо ми е: „тя сигурно пере, готви, чисти… сигурно и те обича”! Значи може и да не обича, обаче пере и готви жената!! Може да пуши и клюкари по цял ден със съседки, после в бг-мама, да не си бръсне краката, да спи с колегата от долния офис, че и с тоя от горния, или въобще да не иска да стъпи на работа, обаче чисти и готви!

Може да ме обвините, че защитавам мъжете и ще сте прави. Да, в случая НЕ съм на женска страна. Нека синовете ви си останат просто вашите деца – единствени, най-обичани, но все пак деца!