Много
изчетох за „висящото кафе“. След първоначалната еуфория обаче, кафенцето беше
изпито, изпикано и забравено.
И
най-вече защото отново групата на „абе, у нас нема а стане“ победи. Те подеха, а
останалите в хор „нема а стааааане.. нема
а стааанее...“. Ми така де, ще им даваме
ние по лев на разни барманчета да си пълнят гушите! Нали ги знаем к‘ви са всички...
Лев от мен, лев от теб и ей ти милиардери. Не, не! Крадливо племе сме си! Нема а стане. Припев (3 пъти): нема
а стааааане.. нема а стааанее...
И така,
живота си продължава с или без „висящото кафе“. И нима никой не се сети,
че може просто да покани бабата на
ъгъла, дето рови в кофата на кафе, на торта или защо не на парче пица. Да
покани собствената си баба на по кафе? И стига вече с тая държава. Длъжна, не
длъжна, очевидно не се грижи за бедните. И така вече около 25 години. Малко
шизофренично е да чакаш четвърт век нещо, което все не идва. Една страна,
населявана от хиляди бекетовски герои...
А е
лесно, ужасно лесно е да помогнеш! Винаги има някой, който е по-нуждаещ се от
теб самия. Ако всеки си избере кауза, всичко ще изглежда по-иначе, по-красиво,
по-весело и слънчево.
Съберете
детски дрешки от майките в градинката и ги дарете на дом за деца, лишени от родителски
грижи.. Аааа, опитах, ще кажете. Не ги искат. Трябвало да са изгладени. Ми,
изгладете ги! А и не ви вярвам! Да, може би в София, домовете са по-добре, но
само на 60 км, разликата е в светлинни години. Там ще вземат и дрехите и
старите ви играчки.
Съберете
вашите собствени дрехи и тези на колегите и ги дарете на дом за възрастни хора.
Поговорете с тези хора. Те са нашите майки и бащи. Да, сигурно имат вина за
заемите, които сега връщаме, за бедността ни, но ние ще носим същата
отговорност пред децата си. Искаме ли един ден и за нас да събират дрехи?
Изберете
си любим уличен музикант и всеки ден като минете покрай него, отивайки или
връщайки се от работа, му пускайте по едно левче, по едно „висящо кафе“.
Събирайте
всеки месец от близките си по 5 лв. и заедно нахранете едно семейство.
Има
толкова много разказани лични трагедии в нета. Сигурна съм, че ги има и във
вашия квартал, на вашата улица, във вашия блок.
Изчистете
градинката пред вас. Нищо, че Пешо па ше си фърли кофата през балкона. Пак
изчистете! На 3-тия път няма да сте само вие с метла и лопата. Въпреки Пешо!
Като
идете на вилата или на село, отделете половин дет и помогнете на дядо Гошо, дет
сино му го зареза и го чека да умре, да му прибере имота, да си подреди дърветата и двора. Вземете и
децата. За тях ще е забавна игра. Пък, накрая седнете и изпийте с човека по
една ракия. Е, без децата, разбира се J
Децата
много искат куче, ама в апартамента не става, пък и накрая нали вие ще се
грижите за него.... Всеки уикенд в Богоров доброволци разхождат кучетата там. Пълно
е с ротвайлерчета, болонки, дакели, кокери...не можете да си представите колко много
домашни любимци, за които някой е решил, че вече „не му се занимава“ и е
изхвърлил на улицата.
Има
толкова много неща, които можете да направите! Има толкова много „висящи кафета“,
които чакат да бъдат изпити.
Хайде,
не ми казвайте, че до сега не ви е хрумвало?