Ееех Зигмунд, ееххх Фройд...

Оффф, това е тема, която много отдавна исках да започна (тя свършване няма), но все си слагах спирачки. Най-вече, защото по нея съм просто „страничен наблюдател”. За сега. Темата за децата. Обаче днес вече не се сдържах…. Само на мен ли ми се струва странно да наречеш собствения си син „единствения мъж в живота ми”?! Тя и Йокаста така, ама пък не е знаела жената… Добре де, знам, че преувеличавам с тая препратка. Та изтипосват го една след друга разни приятелки и познати на стените си, че и от долу „Лайк” до лайка. ОК, мъжа ви изневерил, напил се снощи и заспал пред вратата, не поздравил тъщата за именния ден, или сакън – не изхвърлил боклука! В смисъл, така сега наказвате ли го? „Ей, сега ще си го сложа на стената, че да види той! И брат му да види и майка му – гадината и приятелите му... че не ми пука и не ми липсва, щот си имам истински мъж до мен!” Алоууу, уейк ъп, дет се вика! Оставете детето на майка си, сложете червило, идете на бар с приятелки и тупнете снимка с младия барман. Барманчето колкото и да е млад, все пак не ви е син! Пак ще сте „лелеее, на тоя жена му съвсем изтреще”, ама поне накрая няма да завършва с „горката”.

А най-идеотското е, че голяма част от същите тези жени, до вчера са плюли по „гадината” -  „Как си е разглезила синовете тая свИня, научила ги е всичко да им се угажда….” Е, бъдете сигурни, че след 30 години, вие ще сте свИнята и то най-вероятно не заради качени килограми…

И това не е всичко (винаги има още, не само при Хорст Фукс) „Исках да имам перфектния мъж и за това го родих”. А? Уникално е! Значииии…търсиш си перфектния мъж, къде и как го търсиш, ти си знаеш, обаче го нямаааа…А годините летят и „стрелките, стрелките се гоняааат”. Но този, перфектния го няма никакъв! И затуй си хващаш някой очевидно не-перфектен, който обаче ще те доведе до финал (не в „оня” смисъл). И ето го, 9 месеца по-късно – г-н Перфектен! Тараааам! Абе, а защо му викат 9 месеца, като те са си направо 10? Хм… както и да е, друга тема! И какво правим сега с донора? „Айде, тъпако, ти твойта си я свърши, беж си при мама обратно!” Дори и да не му го кажете така, като ви види кретенския статус, сам ще си побегне! И оттук-нататък да гледа да прави момиченца.. А, да! Ми аз никога не съм виждала мъж да пише: „Исках перфектна жена и си направих щерка”. Тоя след 30 мин. ще е скопен от местната агитка на бг-мама. А, всъщност, знаете ли, че има „бг-татко”? Един ком. и един бг. В бг. – „Класация на най-красивите бюстове (разбирай цици) в света”. Много ясно! Ком. си е форум. Там пък пълно с „мамита”, които се възмущават какво пишат татковците и накрая доволно заключават: ми да, вие сте свине! И най-вероятно отиват да заченат „перфектния”.

Ето ви точен коментар от разгневената Тони след пост на мъж, който се е влюбил в сервитьорка (само за протокола, гледа я от седмици, още дори не я е целунал и описва като: „с усмивка която можеше да стопи леда на полюсите”.).

Отплеснах се пак, но ето го и коментара на Тонито:

„Не знам как гледаш жена си в очите ? Тя сигурно пере , готви, чисти, гледа децата, сигурно и те обича, а ти си вееш патката с разни селски курви, а после се праскаш по форуми - видиш ли колко ми е трудно да реша дали да съм с нея или да не съм.

Ах как ме нервират мъже (свине по-точно) като теб.

Отврат ! ОТВРАТ!!! ОТВРААААААААТ !!!!”

Любимо ми е: „тя сигурно пере, готви, чисти… сигурно и те обича”! Значи може и да не обича, обаче пере и готви жената!! Може да пуши и клюкари по цял ден със съседки, после в бг-мама, да не си бръсне краката, да спи с колегата от долния офис, че и с тоя от горния, или въобще да не иска да стъпи на работа, обаче чисти и готви!

Може да ме обвините, че защитавам мъжете и ще сте прави. Да, в случая НЕ съм на женска страна. Нека синовете ви си останат просто вашите деца – единствени, най-обичани, но все пак деца!

"Мамо, мамо, а къде е слона?"

Петък - CIRQUE DE SOLEIL. Ако не бях го подарила на Милен за рождения ден (защото ги обожава от години), никога нямаше да ида. Защото не обичам цирк. Жал ми е за животните, клоуните са скучни, винаги е студено и от някъде духа….Абе, не обичам цирк и точка!

Преди да идем, все пак се допитах до моя най-добър приятел, лекар, фармацевт и съветник – Гуглето – какво толкова му е великото на тоя цирк. С други думи, отидах подготвена. Аз от малка без домашно не оставам. Тука, в последно време, мъча една магистратура, ама…. Та така де, оказа се, че тоя цирк, не е съвсем цирк всъщност. Екстра!

Преди да започне представлението, съобщават, че т.к акробатите изпълняват сложни номера, снимането с телефони, фотоапарати, камери и т.н е абсолютно забранено! Със или без светкавица - няма значение. Щракаме ние с телефоните празната сцена (ей, така, за спомен), изключваме звука им и айде в джобчето. Изгасят лапмите, излизат артистите и се започнаха светкавиците… отляво, отдясно, отпред, отзад…като концерт на Лили Иванова през 84-та! Хората от екипа търчат по стълбите да правят забележка, а хората от скамейките само чакат да им обърнат гръб и айдеее пак «он че ми каже той на мене. 100 лв. съм дал, аз ако на фейсбука не качим снимка, значи никъде не съм бил!» И така играта на гоненица продължи до края.

Зад нас бяха се настанили 2 семейства. Едните живеят в Америка, другите – в България. И двете – от провинцията. Още преди началото, американците разясниха на приятелите си, на двата реда зад тях и на двата пред тях, че може и по-долеч да се е чуло, кък сига си заминават другата сиедмица, ма приди туй ша идат на Борувиец в идин пиет-звиездьен хотьел.

По средата на първата част, «американеца» вече беше съвсем наясно: «Ба! Туй въобщье нье ие Сирк дю сулей! Дажи нье са ви го дувиели целия!»

Егати кък съ разочаровАх! Аз да направя изненада на Милен, за рождения му ден, а то…пак да ни изиграят, мамка им буржоази западни!

Отпред едно дете трети път дърпа майка си: „Мамо, мамо, кога ще излезе слона?” „Ми не знам, мама, ще видим”. Обаче от слона ни вест, ни слонова кост! И детето си заспа.

А на сцената една китайка се сгънала на десет и се хванала за една пръчка само със зъби. Чак се улавям, че не дишам… „Ееее, кво па толкова!” – пак отнякъде се чу. После пък две девойки, „е нема как да не са лесбийки”, се хвърляха и мятаха, ама пак не бяха „толкова”.

Накрая – аплодисменти! А от горе публиката търчи към изхода… който иска да си пляска, ма те първи ще излязат.

Един бис и тамън за втори, лампите светнаха и втори бис нямаше. А по радиостанцията на охраната се разнася зловещ глас: „Кой светна? Кой каза да светвате лампите,бе?!! Кой?!!” После докато чакахме да излезем от паркинга, дойде линейка, та явно се е разбрало кой светна.

Представлението свърши, започва голямото бутане. През 91-ва майка ме прати с едно купонче за превръзки. Е и пред аптеката така се мачкахме тогава.  

„Бутнете втората врата!” – вика мустакат дядо. Хааа и той за превръзки е ходил. „Съборете я!” -  май и пред Партийния дом бензин е носил.

А на младите не им пука. "Хи хи хи, ха ха ха"…много знаят те какво е купонна система и Партиен дом.

„Пфу! Два часа, от които 1 – пантомима!” – пак от някъде се чува...

"Хи хи хи, ха ха ха" .....

На мен дали ми е харесало? Абе, тука въобще не става дума за цирка…

Фокус върху клиента

Вторник е мъжкия ден. Мъжа ми ходи да рита, пък аз го чакам с нещо вкусно, домашно приготвено (обикновено предимно месно, но тая седмица сме на диета J). Та тръгвам аз от работа, влизам в магазина, избирам квото избирам и на касата. Зад мен един чичо, дето явно пък му е женска вечер, че се беше натоварил до ушите горкия. Та стоим си ние в редичка и изведнъж една патешко жълта глава с ярко оранжево червило се протяга от съседната каса, вперва поглед в чичото и вика:
- Гусподинеее, минети при мен!
??Ма как така минети бе, госпожа?! - си мисля аз - Не ви ли е срам? Пред толкова много хора … а и чичото явно не вярва на късмета си, щото още седи като закован зад мен и притеснено се оглежда. Обаче червилото вече започва да се изнервя:
 - Е, айди по-бързичко! Минети, минети на сам!
Егати и модерната Билла братче! На едната каса хляб, масло и веро, на другата – минети. На това му се вика „фокус върху клиента” (това е една от осемте нови управленски парадигми, ма ако ви интересува, прочетете си в Гугъл).
Чичото повече и не му мисли, грабна кошницата и бегом към патешката коса, че повлече и други след себе си…мъже, жени… Аз си останах де. При моята си касиерка. Неприветлива, сърдита, грозновата, ама жал ми стана. Да вземем сега заради едни минети всички да я зарежем, горката.

Излизам си от магазина, заставам на улицата и чакам да мине такси. Бързам, че ей го на 7 стана, а картофите ги чака 40 мин. варене и после още 30 – печене. Минава едно, ама менте някакво. Не го спирам. Минава второ, от мойте е. Вдигам торба – спира. Аз по принцип много истории имам с таксита, ама за тях – друг път. Та напъхвам се аз на предната седалка, дърпам и торбите, чантата… Шофьорът ме поглежда нервно:
-          Ше мое ли само торбите да ви ги турим отзад?
Ае, стига бе! Да не са подновили „Сладко отмъщение”? Оглеждам се – няма камери…. Егати сексуалната вечер!
Еми, не може па отзад! И отпред не може! А за минети, ей ти я там Билла-та, последната каса откъм вратата.
Шофьора разбран човек излезе. Повече нищо не ми предложи. Пък може и на светло да ме е огледал по-подробно и да не ме е харесал… Само попита:
-          Ша ви преча ли ако запаля? - И без да дочака отговор си запуши.
-          Няма проблем! – усмихвам се любезно.
То нали след секс се пуши… пък аз като му отказах…поне цигарката да му остане от ритуала.

Пътуваме си ние така в таксито, аз – замислено гледам през прозореца, шофьора – пуши и потропва по волана в такт с радиото: „имаме ли връзка със теб сегаааа….или се разпаднаа внезапно тяааа…”

Еми не ни се получи връзката, пич! То пък бива, бива прямота, ма ти прекали. Верно, че жените станахме много отракани и настъпателни, ама все пак, нали виждаш, аз съм от по-старото поколение. Въпреки, че оранжевоустата касиерка е от още по-старо поколение, ма глей как се е пренастроила бързо. А навън - белота, заскрежени дървета, снежинки танцуват…романтика, дет вика един приятел. А ти - отзад, та отзад!? СЕди си сега и си пуши самотен!

Спираме пред нас. Разбира се, „неам ти върна”.  Не ми се ходи пак да развалям в кръчмето по-надолу.  Миналия път трябваше да си купя вафла, че ми стана неудобно вече. Айде, взимай 2 лв. бакшиш и да си бегам, че току-виж пак някое предложение направиш.

Качвам се в асансьора, който разбира се не ходи до нашия етаж и си мисля колко много се е развило обслужването… Учихме ние в университета, че „Съвършените организации познават и се стараят добре да разберат своите клиенти.” и си мислехме, че ние в България сме още далееееч.

А само година по-късно, какво развитие! Истински стремеж за опознаване на клиента и то в най-стария му библейски смисъл. Такъв фокус ми направиха, че Астор направо може да си тури и той главата отзад.

Та така де, стига съм мислила вече! Кой е..л - е..л, мен ще ми загорят картофите!