За Управителите в Технополис

Този път, писанието не е мое, но пък имам огромна молба към всички, които ще го прочетат: Моля, разпространете го!
Въпроса не е за една кафе машина или заради 200 лв. Аз лично никога не съм можела да си търся правата и за това се радвам и подкрепям хора, които го правят! Това е единствения начин да подобрим положението!
Това е пореден пример за изгледа на днешния УПРАВИТЕЛ! Такива срещаме всеки ден. Напоследък управителите са като кучешките лайна по улиците - много и навсякъде. Като ги настъпиш, се размазват по обувката ти, развалят ти деня е после дъъълго напомнат за себе си...Независимо дали са Управител на Технополис, Управител на клон на банка, Управител на магазин за хранителни стоки, Управител на управителя, Управител на водопад....

Milen Bozhilov
Ами случката с 2 думи е следната - кафе машина Saeco, не особено скъпа - 200лв, купена преди 2 седмици, не работи - тече вода яко от нея някъде отдолу. В магазина отказват да ми я заменят, с предложение да я пратят в сервиз и в 30 дневен срок да ми кажат кво правим. На въпроса ми защо не мога да си правя кафе с чисто нова машина, а трябва да чакам 30 дни ми казват - това е процедурата. Обаче, с гаранцията са ми прикрепили извадка от закона, където пише, че имам право да ми я заменят с нова, или да поискам да я отремонтират. Като се има предвид, че машината е чисто нова - не е да кажем от експлоатация дефектирала, аз исках да ми я сменят. Дойде някакъв псевдо-управител, който не се и представи - да ми обясни процедурата. Опита да ми каже че машината е "доста" използвана, и избяга в неизвестна посока. Викнах го пак - същото. Пак избяга. Питам един от служителите - как се казва управителя - гледа виновно. Знам го вика само по първо име - Росен. Казвам му я да го извикаш пак, че имам чувство, че не ме разбирате. Дойде Росен, за 3ти път - и му казвам - знаете ли, че персонала не ви знае фамилното име - а той ме гледа, гледа, и измисли - това е, защото сме си много близки. Контрирах го с въпроса дали знае на майка си и баща си фамилиите и дали и с тях е толкова близък, но не срещнах очаквания резултат. Обясних му, че при нужда ще занимая Комисията за Защита на Потребителите, както и предаването "Barcode "по 7 дни, а и ако трябва "Господари на ефира". Също му обясних, че възнамерявам да си взема отпуск и да прекарам 3-4 дни пред магазина, уговаряйки хората наумили си да направят грешката да влязат в този магазин, да не купуват за нищо на света - все пак 10 човека отказани = 2000 лева. Обясних му и че съм закупил почти цялостно оборудване за апартамента си от тях, на една не-съвсем малка сума и че възнамерявам да си купя още днес и сокоизстисквачка от тях... Отговора на управителя: "Правете каквото искате - оплаквайте се, където щет!" За пореден път опитах да му обясня, че в цивилизования свят, щях да си поискам парите обратно, а в този случай просто искам кафе машина, която да работи - и да си направя кафе на следващия ден. Тук управителя загуби контрол и ми каза, че преча на работния процес (все пак вече бяха изминали 2 часа) и смята да извика охраната да ме съпроводи. Аз му казах, че съм съгласен и наистина, за времето което той и 2-мата верни негови служители ми отделиха, можеха да са продали 5 неща за по 200 лева = 1000 лева. Но уви - пак никакво разбиране. Пожелах в писмен вид да ми даде становището на магазина - че отказва да ми замени машината - "Длъжен ли съм?" отговори смело той. Помолих го да се обади на баш-управителя, когото днес замествал, и да ми даде да говоря с него - като се надявах, поне той да види цялата картинка и да е по-цивилизован. Избяга за пореден път уж да говори с управителя. След кратък разговор дойде и ми каза: "Не мога да безпокоя управителя в почивния му ден." Отговорих му, че след като току що е говорил, явно може да го безпокои, но заместникът си тръгна и каза, че няма да говори повече с мен. Ако си мислите че това се случва в някакъв офис - грешите - в центъра на магазина тече разправията :).

Срещнах някакво разбиране в една от служителите, която ми написа, че магазина отказва да замени кафе-машината и ме информира, че управителя бил на работа на следващия ден от 10 до 22 - да заповядам. Е, заповядах. Същия модел и малък човек - не управител, а някой продал 5 перални за 1 месец и изкачил се по витата стълба на кариеризма в Технополис. Управителя умело предположи, че не съм прочел упътването и затова тече машината. Дори смело ме посъветва, че няма срамно да си призная грешката. На него също не му беше интересно дали ще ходя в КЗП или в телевизията Е, малко му се дръпна лайното като му казах, че служителката ми е написала, че отказват да заменят машината, но пък същевременно, след 5-тия път в който ми каза, че всъщност аз не знам как се ползва машината, ме запита ехидно дали не искам да ми прати някое момиче да ми сглоби машината вкъщи и да ми прави кафе всяка сутрин. Каза ми, че трябва да я пратят в сервиз и там да кажат кво-що и че нямали "оборотни" кафе машини специално за мене, а и не били длъжни. Също така мазно намекна, че от сервиза щели да кажат, дали машината е експлоатирана правилно и дали не е заменена. На моето предположение, че от сервиза може да съгласуват с магазина какво да бъде становището бях запитан дали си мисля, че Saeco е фирма от Илиянци и дали си мисля, че нямало да си държат на репутацията. Отговорих, че съвсем до скоро съм смятал и че Технополис си държи на репутацията, но той и колегите му са успели да ме убедят в противното. Управителят беше така любезен да ми разкаже за случка как човек опитал да върне стар миксер, с желание да му го заменят с нов, а аз кимах разбиращо с глава.
Заяви ми, че се въртим в кръг и на него съм му нарушавал работния процес. Останахме с разбирането, че ще пиша до КЗП, Баркод и тн. Тръгна си управителя, а аз се сетих, че не ми е дал визитка – помолих служителката да ми донесе. Позабави се малко и донесе визитка, на която грижливо с химикалка беше зачернен мобилния телефон на управителя, и отгоре за всеки случай – да не прозира – с бял коректор!
Те това е мили дами и господа историята за моята кафе-машина, и управителчетата с малки душички и никакво разбиране. Не им е ясно, че има клиенти като мен, които ще ръчкат и ще вдигат шум – и малко или много ще им донесат загуби. Да оставим всички мои приятели, които силно ще бъдат агитирани да не купуват нищо от този магазин, но човек средно сменя 3 жилища през живота си, да кажем, че оборудването би могло да струва поне 10 000 лв. на имот – общо 30 000 загуба само от мен със 100% сигурност.

Добра сделка, г-н управител – не се съгласихте да смените кафе-машина на цена 200 лв. – спестихте 200 лв. на Технополис – честито!

Този път - без хумор!

Не знам защо напоследък темата за деца, родители, семейни отношения толкова ме впечатлява! Всъщност, какво има да не знам?! На 32 г. съм и явно часовника ми не само тиктака, а направо звъни оглушително. Ма аз с алармата никога не съм имала проблем! Тя си дрънчи, аз си спинкам….хич не ми пречи. Както и да е! До сега винаги съм се опитвала да гледам на проблемите по-иронично, с чувство за хумор, да не съм от вечно мрънкащата тълпа, но тоя път няма място за смешки. Днес в Дир.бг прочетох:

„Депутатите отхвърлиха промените в Кодекса на труда, предложени от депутата от Коалиция за България Захари Георгиев, според които осиновителите на деца до 5 г. да имат право на отпуск по майчинство.”

Няма да коментирам самата статия или поредната полюция на депутатите. Който иска, ще я прочете. Искам само да ви споделя една история…

Преди години, преподавателката ни по физика в СМГ,  г-жа Ятовска, организира събиране на дарения за дома за сираци в гр. Роман. С внучката й се връщали от не помня вече къде. На гара Роман влакът се развалил и трябвало да изчакат час-два да го оправят, за да продължат към София. Решили да направят един бърз тегел по градчето. Така стигнали до оградата на дома. Няма да ви разказвам какво са видели, защото това са се техните спомени. Ще ви разкажа моите.

Направихме инициатива по събиране на дрехи, пари за купуване на обувки, боб, макарони, олио и т.н продукти от първа необходимост. Т.к до тогава, голяма част от децата не бяха носили обувки?!, не знаеха номера си и изпратиха очертания на крачетата си върху лист хартия. Всичко това се случи малко преди Коледните празници.

Г-жа Ятовска събра няколко ученици от випуска, между които и аз, да отидем лично и да раздадем нещата на децата. Ние пътувахме с влака, а подаръците с бусове.

Бяхме направили и на всяко дете пакетче с портокали, шоколади и някакви такива „сладушки”, както едно време когато сурвакахме съседите на Нова Година.
По пътя, г-жа Ятовска ни събра в едно купе, за да даде инструкции, които сама е получила от преподавателите в дома. Помня някои:
„Момичета, махнете всякакви обеци, пръстени и гривни! Децата не са виждали и ще искат да им ги подарите, а дори да им ги дадете, няма да има за всички и ще се сбият”
„Давайте подаръците на всяко дете лично в ръчичките, хем да не им ги вземат по-големите, хем и леличките…”
„Не говорете за семействата си!”
„Дръжте се! Това което ще видите, може да ви травмира за цял живот.”
Последното се оказа повече от вярно! Дори докато го пиша, сълзите ми рукват…..

Стигнахме до дома. Децата бяха от 1-ви до 12-ти клас. И не, не бяха само циганчета. Навън беше зима, а някои бяха с вързани с ластици найлони около крачетата си… вместо обувки. Трудно се различаваха момиченцата от момченцата, защото повече от половината бяха с обръснати глави. Заради въшки. Още в началото започнаха да си избират „своя кака” и „свой батко”. Така около всеки един от нас се сформира малка групичка. Всеки се опитваше да хване своя батко или кака за ръка, да се докосне до него…. Гледаха ни с големите си очи и ни разказваха историята си.

„Пък мен не може да ме осиновят, защото мама не е дала”,
„А аз имам брат и сестра. Те са по-големи. Брат ми е ей там, а сестра ми живее при майка и татко”
„ А ти с майка си и баща си ли живееш?” – забиват ме със „забранен въпрос”
„Не! Моя татко е починал много отдавна.”
„Значи и ти си като нас! В кой дом живееш?”….

Ако някое дете реши да смени „каката” или „баткото”, другите яростно го отпъждаха: „Махай се оттука! Ходи си при твойта!” и така се вкопчваха в своя, че чак задушаваха с малките си ръчички.

Имаше едно момиченце от „моите”, около 7-8 годишна, с обръсната глава. Циганче беше. Не говореше много. Само вървеше до мен като сянка и ми галеше косата, щом се наведа или седна.
После ни разходиха да покажат къде спят, къде се хранят…Имаха един стар телевизор, закопчан с катинар в шкаф със стъклена витрина.
Стаите, в които ме въведоха, помня вече смътно. Явно вече ми беше дошло твърде много мизерията и трагедията. И не толкова в самия дом, колкото в душите на тези деца. Започнаха да се дебнат и клюкарят едно друго. Всяко се стремеше да изпъкне, да стане любимец. Сигурно са се надявали, че някой от нас ще се върне и ще ги спаси…

Започна тържествената част. Извикаха ни в „залата”. Там раздавахме пликчетата със сладостите и обувките. Извиквахме децата едно по едно. Те гледаха жадно в шоколадите и за отрицателно време пода се покри със станиолчета.

„А това какво е?” – едно момиченце държеше портокал в ръце и го оглеждаше подозрително. Забелязах, че почти във всяко пликче бяха останали портокалите.
„Портокал. Вкусен плод.”
Детето го захапа както е с кората и се намръщи „Горчив е! Не ми харесва!”

Учителките обявиха, че са ни подготвили кратка програма, за да се отблагодарят. Подредиха ги пред нас и децата запяха. "Песен за сирачето"… Знаех, че нарочно са ги научили на тая песен. Знаех и че не трябва да плача пред тях. Затова избягах от залата. И някои от другите момичета хукнаха. Всички „каки” ревяхме. Някои от „батковците” също.

Пътя обратно не помня… как сме се качили във влака, какво сме говорили, въобще говорили ли сме си нещо…

 "Дайте да анализираме. Най-бедната страна в Европа, с най-много почивни дни, с най-много майчинство. Като си най-беден, за да настигнеш другите, трябва да работиш най-много. Всички да си стоим вкъщи - и да ставаме по-богати. Ама не се става богат и не се просперира, като си стоиш вкъщи" – мотивира отказа си лидерът на ДСБ и бивш премиер на България Иван Костов.