Миналата седмица бяхме на театър в
Сатирата. Постановката „Български
разкази“ на Пловдивския Драматичен театър
- Моноспектакъл на Мариус Куркински.
Значиии голяма реформа, да ви кажа!
Представленията започват в 19:30, а не в 19:00, както преди и след
представлението във фоайето на театъра – по чаша вино и хапки за зрителите.
Европейска – не, ами Холивудска работа, направо! Голяма реформа, не знам дали
споменах...
Начи т‘ва без хапки и вино, повече нема
стъпя у театър!
Аз отдавна следя изявите на новия директор
– г-н Калин Сърменов. Отдавна, отдавна, откак повърна оная простотия, че
най-мразил думата „изкуство“. Преди това, г-н Сърменов не ми беше особено
известен. Може и да съм го гледала в някоя постановка ( в периода 1998-2002
ходих почти всяка вечер на театър), ама не съм го запомнила. Ни с добро, ни с
лошо. Така, че за таланта му на театрален актьор, наистина нямам мнение.
Гледала съм няколко епизода (не серии) от „7 часа разлика“, обаче там повечето
актьори са толкова отчаяно сричащи, че не е трудно да изпъкнеш. А той – Сърменов,
поизпъкваше там. Е, не винаги. Има и склонност да преиграва, ама това си е
основен проблем на актьорската ни школа, като цяло.
И така, изведнъж г-н Сърменов, става
директор на театър. На Софииски театър. На Сатиричния театър. Бил го назначил
Бойко. Не знам...Не съм им светила...По изказванията на К.С (Калин Сърменов, че
ми писна да му пиша името, много ми е дълго), съм абсолютно склонна да
повярвам, че е поредната „подлога“, поредното „политическо назначение“
(кавички, щот‘ са цитати). Не за тези му изказвания обаче ми кипнА и реших да
пиша. А за тези, свързани с длъжността му на директор на ТЕАТЪР – „Изкуство,
в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се
използват актьори, декори и др.“ – това не е от уикипедия, а от български
тълковен речник. ИЗКУСТВО – „Област от човешката дейност, при която
действителността се пресъздава чрез
художествени средства; Изключително майсторство, владеене на някаква
дейност.“ – пак от речника.
Ето и малко откъси от изказванията не К.С:
К.С за колегите:
„Ако беше актьорът Атанас Атанасов или някой
друг, нямаше да водим този разговор. Защото онези стоят и си пълнят гушите със
самочувствие и се надуват като балони. Целият им живот мина така. Зад гърба им
няма нищо.“
„Не,
това е изключително елементарен филм. („Кецове“) Казах го навсякъде, дори и на
артиста Иван Бърнев, който си мисли, че е много добър. „
И пак:
„Гледам
го например Иван Бърнев, който има огромно самочувствие вече, почва даже да
прекалява със самовлюбеността си.“
„Скоро
гледах потресаващ филм – „Пъзел”. Да видиш ти на Людмил Стайков детенцето...
Това ли ти научи сина си, бих го питал директно. Ходете да го гледате този
филм, обаче внимавайте да не си прережете вените.“
„Това е
Киноакадемията, това е еди кой си професор. Те отиват в класа на Стефан
Данаилов и почват да му викат веднага: “Мастър, Мастър”. Как да им обясниш, че
този е един въздух под налягане!?“
Това по-късно отрича да е казвал. Извадено
било от контекста.
„В Народния театър имаше една пиеса „Август в
Оклахома“, която слава Богу бързо падна. Какво ни интересуват проблемите в
Оклахома, и то точно през август?“
„Онзи ден ми казват колеги в Сатирата:
"Ау, сега ти няма да харесаш нито едно представление". Е, за какво ме
викате за директор - за да ви харесвам боклуците ли? Няма да стане.“
„Мария
Статулова, Павел Поппандов, който получава най-високата заплата в театъра и
всички останали мързеливци,
какъв пример дават на младите? Как да не идват на работа ли?“
„Скоро
срещнах един в едно село. И той ми разправя: “Абе, извинявай, ама тука беше при
нас Деян Донков. Той е много голяма звезда, а ти не си”. Онзи лежал крак връз
крак, гонел ги, викал ги, те му примъквали и отмъквали разни неща. Тъпотия!“
К.С. за себе си:
„Този
театър (Сатиричния) е с изключителни традиции. Моето име, че се свързва с
рейтинга, който имам, е най-добрият пиар. В момента и таксиметровият шофьор
знае кой е директорът на Сатиричния театър, пък иначе не знаеше, това е
достатъчно. Стъпка по стъпка нещата ще си дойдат на мястото. Първата е
направена, и то в правилната посока.“
„Аз.
Аз имам право да говоря. Свършил съм си работата, и то на повече от добро ниво. Аз съм на 49 години,
няма за кога да скромнича. На мен ми е
ясно какво съм направил. Вчера си гледах едни епизоди на „Седем часа...” и си
казах: Ега си, т’ва как съм го направил? Знам много добре какви усилия ми е
коствало. Онзи ден снимах с Джон Траволта и Робърт де Ниро. Видях нивото и на
тези професионалисти. При мен резултатът е категоричен. Няма кой да ми каже
„Ама той не си свърши работата.”
„В сериала отидох не да изтъквам себе си, за да ме
познават по улиците, а да си свърша работата. И бъдете сигурни, че и след 10
години ще продължават да говорят за Милото.“
„Хората идват при нас не за да им кажем колко е
гадно всичко и да ги натоварим още повече, а да си отдъхнат. Именно поради тази
причина искам да променя нещо в театъра - да удължа антракта. Сега хората се
изпотрепват по стълбите, докато идат до тоалетната или пият вода. Искам човек
да излезе спокойно, а ние да му предложим чаша вино, да се почувства като във
Виена, като в Москва – в големите столици по света, където ходенето на театър е
преживяване.“
Ин вино
театралис, майка! Аз се чудя що напоследък все по-малко постановки ми харесват,
а то що било?! Ми няма вино, няма антракт.... То па за какво човек да иде на
театър ако поне едно винце в пластмасова чашка не му поднесат?!
„Преди ден едно дете ми поиска автограф, но и
майката трепери, че и бабата. Хората се радват.“
И малко за
тате, който също е велик, разбира се!
„Ето – баща ми
е професор. В чужбина, слава Богу. Виолист. Той е един от най-добрите виолисти
в света. Става всяка сутрин и свири гамата. И аз казвам: “Ти па не научи ли
тази гама?” Той ми вика: “Не мога. Като отида при студентите, за тях трябва да
съм съвършен. Те искат да видят това, което правя”.
Изпадам в умиление като си
представя тези две поколения гении. Единия свири гамата, за да покаже на
студентите си какво прави..?А?! А другия седи отстрани, подпрял плешива глава на лакти и гледа. Гледа и се учи. Приемственост между поколенията!
Едвам се
сдържам да не коментирам всички тези „остроумия“....Е, добре де, на 2-3 места не се сдържах, ама то наистина бисери. По-бисерни от
българския бисерен ориз, дет‘ се произвежда в Китай!
Ама Театъра не
е магазин за зарзават! Не е като да си купиш 5 кила зеле и да си ги туриш в
бидон. В театъра, не винаги най-купуваното представление е най-добро! Да не
кажа, че е тъкмо обратното...Щото то иначе и
чалгата е най-продаваната музика и пълни Зала 1...
ОК, съгласна
съм! Трябва да има и представления за тея, дет искат да се „отпускат“ и да им е
„смешно“. Обаче, аз също искам да ходя на театър! И не държа да ми е смешно.
Искам да ми остане нещо в главата. Искам после да вървя мълчаливо и да мисля.
Да! Искам да МИСЛЯ! А не трябваше ли изкуството и да провокира?
По логиката на
К.С., Ал Пачино и Мерил Стрийп трябва моментално да се пенсионират и да наведат
засрамено глави. Че що не и да върнат парите на всички зрители?! Нахалници! В
колко филми се снимате, бе? Мерил Стрийп от 2004 насам се е снимала едва в 23
филма! (включително и ТВ филми). По филм и половина на година! Безсрамница! Ами
Пачино? От 2004 до сега е участвал всичко на всичко в 14 филма. Алоуууу, Ал, не
те ли е срам бе! За 9 години – 13 филма?! Мързеливец такъв! Ей затова, г-н
Сърменов никога няма да ви покани в Сатирата. А да видите сега!
Знам, че много
хора ще се съгласят с К.С. "Ми ние как ходим всеки ден на работа? Прав е човека.
И аз искам да идвам през ден в офиса."
Само че,
актьорската професия не е като останалите! Сори! Хайде стига се сравнявали! За да си добър актьор се иска най-общо казано талант! Тая
работа с 1% талант, а 99%- работа отдавна се доказа, че не е май точно така...
Актьорът, че и режисьорът, както и художника, скулптора, музиканта не са
служители в офис, защото това НЕ Е
професия като всяка друга!
Аз като зрител,
не бих могла да променя назначението на К.С, но мога да направя друго. Оттук –
нататък, няма да посетя нито една постановка на Сатиричен театър „Алеко
Константинов“ докато Калин Сърменов е негов директор! Не търся последователи,
не агитирам никого. Просто това си е моето решение! Моят начин да отстраня
глупостта и нахалството от живота си!
