Последно сбогом!

Публикувам текст на Милен Божилов. Тъжен, но истински....

 

 

Скоро бяхме на погребение на наш приятел във Варна и както обикновено се случва на такива тъжни събития – се поразмислих.

Гробищен парк

Не знам колко от вас са били на централните гробища във Варна, а и не ви го пожелавам, но аз, макар и много пъти да съм минавал от там, никога не се бях замислял къде всъщност се намират те. Централния вход се намира до единия от моловете във Варна, а в непосредствена близост има и бензиностанция. Значи от едната страна хората зареждат колите си, безгрижно обикалят и пазаруват, а от другата близки и роднини казват последно сбогом на починалите приятели, деца, братя или сестри. Докато вървяхме от параклиса до последния дом на нашия приятел, мислех за многобройните некролози окачени на дървета, табла и където е възможно другаде. Снимки на млади и стари хора, висяха с надежда някой да ги познае и винаги да ги помни хубави и засмени. Неусетно пресякохме целия парк за да видим, че и от другата си страна той граничи с мол. Не можах да не се замисля дали Бог и Дявол обикалят с колички в гробищата, този „търговски център“ за души и търсят ли да „купят“ души, така както хората обикалят магазините само на 50 метра от тях. Замислих се дали и те излизат с препълнени колички и дали се връщат за още? Чакат ли да „отворят“ парка с количките отпред от ранни зори? Направили ли са си списък какво им трябва? Има ли промоции – „Вземи 2 души, а 3-тата безплатно“. 

Докато си мислех всички тези неща, достигнахме и гроба, който се намира в края на парка. Тук ме чакаше поредната ирония на съдбата – гробището граничи със стадион/или училище/, от където се чуваше детски глъч и радостни викове. Ето, че ние стояхме от едната страна на стената – сива, очукана и с бодлива тел – сякаш за да не избягаме, където майка, жена, баща, роднини и другари тъжат и гледат как спускат тяхното дете, съпруг, брат и приятел в студената тъмна земя, а от другата страна – деца безгрижно ритат топка, смеят се, играят...

Майките

Наскоро се замислих и се оказа, че съм присъствал на повече погребения от колкото сватби или раждания. Смъртта е голяма мъка и несправедливост, особено когато хората са млади.

Най-тъжното, което съм запомнил, е как тъгуват майките за своите рожби. Сигурен съм, че всеки скърби по своему, но така, както се разкъсват те, не съм виждал друг да страда. Една истинска, неподправена, безкрайна и неутешима мъка. По време на словото на духовника, който ни уверява, че починалия се намира на едно по-добро място и че всичко се случва по воля на нашия Господ Бог, те (а и честно казано и аз включително) не вярват и не разбират – как така детето им го няма по волята на Този, на Когото се молим да ни дава здраве, да ни помага. Как така точно Той им е причинил тази мъка, за която ни уверяват, че е по Негова воля? Не знам – казват, че вярата се изпитва в трудни моменти, но аз лично смятам, че би могло да се намери и друг вид изпитание.

Думите, с които майките изпращат децата си, как не искат да се разделят с тях и изписаната тъга на лицата им, ще помня завинаги. Вярно е, че смъртта е част от живота, но все пак нека всичко е по реда си – родители не бива да погребват децата си.

Руснаците

Разказах на наш познат, руснак, за това, че пътувам за погребение на млад мой приятел, а той ме погледна и каза – след Великден портите на рая са отворени 40 дни – твоя приятел е там. Стельо – вярвам, че си влязъл и димиш с пура там някъде горе. Почивай в мир!

Лесно е, ужасно лесно е да помогнеш!

Много изчетох за „висящото кафе“. След първоначалната еуфория обаче, кафенцето беше изпито, изпикано  и забравено.

И най-вече защото отново групата на „абе, у нас нема а стане“ победи. Те подеха, а останалите в хор „нема а  стааааане.. нема а  стааанее...“. Ми така де, ще им даваме ние по лев на разни барманчета да си пълнят гушите! Нали ги знаем к‘ви са всички... Лев от мен, лев от теб и ей ти милиардери. Не, не! Крадливо  племе сме си! Нема а стане. Припев (3 пъти): нема а  стааааане.. нема а  стааанее...

И така, живота си продължава с или без „висящото кафе“. И нима никой не се сети, че  може просто да покани бабата на ъгъла, дето рови в кофата на кафе, на торта или защо не на парче пица. Да покани собствената си баба на по кафе? И стига вече с тая държава. Длъжна, не длъжна, очевидно не се грижи за бедните. И така вече около 25 години. Малко шизофренично е да чакаш четвърт век нещо, което все не идва. Една страна, населявана от хиляди бекетовски герои...

А е лесно, ужасно лесно е да помогнеш! Винаги има някой, който е по-нуждаещ се от теб самия. Ако всеки си избере кауза, всичко ще изглежда по-иначе, по-красиво, по-весело и слънчево.

Съберете детски дрешки от майките в градинката и ги дарете на дом за деца, лишени от родителски грижи.. Аааа, опитах, ще кажете. Не ги искат. Трябвало да са изгладени. Ми, изгладете ги! А и не ви вярвам! Да, може би в София, домовете са по-добре, но само на 60 км, разликата е в светлинни години. Там ще вземат и дрехите и старите ви играчки.

Съберете вашите собствени дрехи и тези на колегите и ги дарете на дом за възрастни хора. Поговорете с тези хора. Те са нашите майки и бащи. Да, сигурно имат вина за заемите, които сега връщаме, за бедността ни, но ние ще носим същата отговорност пред децата си. Искаме ли един ден и за нас да събират дрехи?

Изберете си любим уличен музикант и всеки ден като минете покрай него, отивайки или връщайки се от работа, му пускайте по едно левче, по едно „висящо кафе“.

Събирайте всеки месец от близките си по 5 лв. и заедно нахранете едно семейство.

Има толкова много разказани лични трагедии в нета. Сигурна съм, че ги има и във вашия квартал, на вашата улица, във вашия блок.

Изчистете градинката пред вас. Нищо, че Пешо па ше си фърли кофата през балкона. Пак изчистете! На 3-тия път няма да сте само вие с метла и лопата. Въпреки Пешо!

Като идете на вилата или на село, отделете половин дет и помогнете на дядо Гошо, дет сино му го зареза и го чека да умре, да му прибере имота,  да си подреди дърветата и двора. Вземете и децата. За тях ще е забавна игра. Пък, накрая седнете и изпийте с човека по една ракия. Е, без децата, разбира се J

Децата много искат куче, ама в апартамента не става, пък и накрая нали вие ще се грижите за него.... Всеки уикенд в Богоров доброволци разхождат кучетата там. Пълно е с ротвайлерчета, болонки, дакели, кокери...не можете да си представите колко много домашни любимци, за които някой е решил, че вече „не му се занимава“ и е изхвърлил на улицата.

Има толкова много неща, които можете да направите! Има толкова много „висящи кафета“, които чакат да бъдат изпити.

Хайде, не ми казвайте, че до сега не ви е хрумвало?

Марийка не е курва???

Може би се сещатe за този стар и глупав виц, но ако не, ще се опитам да ви го разкажа, въпреки, че е трудно да се разбере, когато е написан.

Влиза учителката в клас и вижда на дъската написано: Марийка е курва!

Пита кой го е написал и всички сочат Иванчо.

-          Иванчо, излез пред класа и повтори 5 пъти: "Марийка не е курва" и се извини.

Излязал Иванчо и започнал:

-          Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курва. Извинявайте! Марийка не е курваа? Е, извинете!

Та така и аз: Българина се събудиии? Е, извинете!

Какво стана с протестите? Излязоха едни 10 човека по едни 5 медии да обяснят на българския народ колко всъщност е прост и как не знае какво иска и народа понеже наистина си е прост, повярва и си се прибра. Прибра се и си пусна телевизора. А там, пак същите ония 10 човека му приготвили изненадааааа...В „праймтайма“, само сега и само за вас нови супер, мега, гига, ултра, хипер  продукции, потвърждаващи правилото, че на народа му трябва хляб и зрелища. Ако няма хляб, може и само зрелища! Две предавния за танци, две за песни и един Биг брадър -  с друго име и по друга телевизия, но пак си е Биг брадър. И тези 10 човека тичат от едното студио в другото, бързат да кажат кооооолкоооо интересно е това предаване, кооолко е уникално и неповторимо и въобще никъде по света такова чудо не се е видяло до сега! Алилуя!

И едно гонене на рейтинги започва и една борба кой точно аджеба е най-неповторим. А рейтингите – високи. И как да не са, като те са се погрижили да подберат най-интересните гости и участници. Куп пълни идеоти, които гарантирано ще се скарат за неумития кенеф или за пълнените чушки, че може и да се влюбят и да покажат малко 2-минутен звезден секс или поне една чекийка под завивките. Група неуки, прости, известни с известността си кретени, с които 10-имата искат да ни убедят, че видите ли не е нужно да учиш, за да те дават по тиливизора. Щот нали, ако не те дават по тиливизора, няма как  да си “успял човек“! И така народа гледа и забравя проблемите си. Гледа и се чувства съпричастен, защото се разпознава в тоя куп неуки идеоти. Гледа и праща смс-и. Щот пари за хляб може и да няма, ама една утеха му е останала – телевизията. Праща смс-и и пълни джоба на ония 10-имата, а те продължават да го убеждават, че така е правилно! И народа започва да вярва, че екрана всъщност не е екран, а огледало. Че това, което вижда отсреща е собствения му образ. И двойно повече смс-и, защото вече подкрепя самия себе си!

А ония 10-мата събират парите и пращат децата си в частни детски градини и училища, на балет, на английски, на плуване, в колеж в чужбина, а после и университет. Пращат ги със същите тези пари, които народа им е дал, защото са го убедили, че няма нужда неговите  деца да ходят на училище! И след време порастналите и изучени деца на 10-имата се връщат и започват да убеждават останалите, че няма никакво значение дали си учил или не и събират пари, за да образоват своите деца ... А останалите седят кисели, бедни и прости с дистанционното в ръка и се чудят : „Къде сбъркахме?“

За реформата в "Сатирата" или Сатиричната реформа или Какво още избълва Калин Сърменов

Миналата седмица бяхме на театър в Сатирата. Постановката  „Български разкази“ на Пловдивския Драматичен театър  - Моноспектакъл на Мариус Куркински.

Значиии голяма реформа, да ви кажа! Представленията започват в 19:30, а не в 19:00, както преди и след представлението във фоайето на театъра – по чаша вино и хапки за зрителите. Европейска – не, ами Холивудска работа, направо! Голяма реформа, не знам дали споменах...

Начи т‘ва без хапки и вино, повече нема стъпя у театър!

Аз отдавна следя изявите на новия директор – г-н Калин Сърменов. Отдавна, отдавна, откак повърна оная простотия, че най-мразил думата „изкуство“. Преди това, г-н Сърменов не ми беше особено известен. Може и да съм го гледала в някоя постановка ( в периода 1998-2002 ходих почти всяка вечер на театър), ама не съм го запомнила. Ни с добро, ни с лошо. Така, че за таланта му на театрален актьор, наистина нямам мнение. Гледала съм няколко епизода (не серии) от „7 часа разлика“, обаче там повечето актьори са толкова отчаяно сричащи, че не е трудно да изпъкнеш. А той – Сърменов, поизпъкваше там. Е, не винаги. Има и склонност да преиграва, ама това си е основен проблем на актьорската ни школа, като цяло.

И така, изведнъж г-н Сърменов, става директор на театър. На Софииски театър. На Сатиричния театър. Бил го назначил Бойко. Не знам...Не съм им светила...По изказванията на К.С (Калин Сърменов, че ми писна да му пиша името, много ми е дълго), съм абсолютно склонна да повярвам, че е поредната „подлога“, поредното „политическо назначение“ (кавички, щот‘ са цитати). Не за тези му изказвания обаче ми кипнА и реших да пиша. А за тези, свързани с длъжността му на директор на ТЕАТЪР – „Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се използват актьори, декори и др.“ – това не е от уикипедия, а от български тълковен речник. ИЗКУСТВО – „Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез  художествени средства; Изключително майсторство, владеене на някаква дейност.“ – пак от речника.

Ето и малко откъси от изказванията не К.С:

К.С за колегите:

 „Ако беше актьорът Атанас Атанасов или някой друг, нямаше да водим този разговор. Защото онези стоят и си пълнят гушите със самочувствие и се надуват като балони. Целият им живот мина така. Зад гърба им няма нищо.“

„Не, това е изключително елементарен филм. („Кецове“) Казах го навсякъде, дори и на артиста Иван Бърнев, който си мисли, че е много добър. „

И пак:

„Гледам го например Иван Бърнев, който има огромно самочувствие вече, почва даже да прекалява със самовлюбеността си.“

„Скоро гледах потресаващ филм – „Пъзел”. Да видиш ти на Людмил Стайков детенцето... Това ли ти научи сина си, бих го питал директно. Ходете да го гледате този филм, обаче внимавайте да не си прережете вените.“

„Това е Киноакадемията, това е еди кой си професор. Те отиват в класа на Стефан Данаилов и почват да му викат веднага: “Мастър, Мастър”. Как да им обясниш, че този е един въздух под налягане!?“

Това по-късно отрича да е казвал. Извадено било от контекста.

 

Ох, а ей този ми е любим:

„В Народния театър имаше една пиеса „Август в Оклахома“, която слава Богу бързо падна. Какво ни интересуват проблемите в Оклахома, и  то точно през август?“

„Онзи ден ми казват колеги в Сатирата: "Ау, сега ти няма да харесаш нито едно представление". Е, за какво ме викате за директор - за да ви харесвам боклуците ли? Няма да стане.“

„Мария Статулова, Павел Поппандов, който получава най-високата заплата в театъра и всички останали  мързеливци, какъв пример дават на младите? Как да не идват на работа ли?“

„Скоро срещнах един в едно село. И той ми разправя: “Абе, извинявай, ама тука беше при нас Деян Донков. Той е много голяма звезда, а ти не си”. Онзи лежал крак връз крак, гонел ги, викал ги, те му примъквали и отмъквали разни неща. Тъпотия!“

К.С. за себе си:

„Този театър (Сатиричния) е с изключителни традиции. Моето име, че се свързва с рейтинга, който имам, е най-добрият пиар. В момента и таксиметровият шофьор знае кой е директорът на Сатиричния театър, пък иначе не знаеше, това е достатъчно. Стъпка по стъпка нещата ще си дойдат на мястото. Първата е направена, и то в правилната посока.“

„Аз. Аз имам право да говоря. Свършил съм си работата, и то на  повече от добро ниво. Аз съм на 49 години, няма за кога да скромнича. На  мен ми е ясно какво съм направил. Вчера си гледах едни епизоди на „Седем часа...” и си казах: Ега си, т’ва как съм го направил? Знам много добре какви усилия ми е коствало. Онзи ден снимах с Джон Траволта и Робърт де Ниро. Видях нивото и на тези професионалисти. При мен резултатът е категоричен. Няма кой да ми каже „Ама  той не си свърши работата.”

„В сериала отидох не да изтъквам себе си, за да ме познават по улиците, а да си свърша работата. И бъдете сигурни, че и след 10 години ще продължават да говорят за Милото.“

„Хората идват при нас не за да им кажем колко е гадно всичко и да ги натоварим още повече, а да си отдъхнат. Именно поради тази причина искам да променя нещо в театъра - да удължа антракта. Сега хората се изпотрепват по стълбите, докато идат до тоалетната или пият вода. Искам човек да излезе спокойно, а ние да му предложим чаша вино, да се почувства като във Виена, като в Москва – в големите столици по света, където ходенето на театър е преживяване.“

Ин вино театралис, майка! Аз се чудя що напоследък все по-малко постановки ми харесват, а то що било?! Ми няма вино, няма антракт.... То па за какво човек да иде на театър ако поне едно винце в пластмасова чашка не му поднесат?!

„Преди ден едно дете ми поиска автограф, но и майката трепери, че и бабата. Хората се радват.“

 

И малко за тате, който също е велик, разбира се!

 

„Ето – баща  ми е професор. В чужбина, слава Богу. Виолист. Той е един от най-добрите виолисти в света. Става всяка сутрин и свири гамата. И аз казвам: “Ти па не научи ли тази гама?” Той ми вика: “Не мога. Като отида при студентите, за тях трябва да съм съвършен. Те искат да видят това, което правя”.

 

Изпадам в умиление като си представя тези две поколения гении. Единия свири гамата, за да покаже на студентите си какво прави..?А?! А другия седи отстрани, подпрял плешива глава на лакти и гледа. Гледа и се учи. Приемственост между поколенията!

 

Едвам се сдържам да не коментирам всички тези „остроумия“....Е, добре де, на 2-3 места не се сдържах, ама то наистина бисери. По-бисерни от българския бисерен ориз, дет‘ се произвежда в Китай!

Ама Театъра не е магазин за зарзават! Не е като да си купиш 5 кила зеле и да си ги туриш в бидон. В театъра, не винаги най-купуваното представление е най-добро! Да не кажа, че е тъкмо обратното...Щото то иначе и  чалгата е най-продаваната музика и пълни Зала 1...

ОК, съгласна съм! Трябва да има и представления за тея, дет искат да се „отпускат“ и да им е „смешно“. Обаче, аз също искам да ходя на театър! И не държа да ми е смешно. Искам да ми остане нещо в главата. Искам после да вървя мълчаливо и да мисля. Да! Искам да МИСЛЯ! А не трябваше ли изкуството и да провокира?

По логиката на К.С., Ал Пачино и Мерил Стрийп трябва моментално да се пенсионират и да наведат засрамено глави. Че що не и да върнат парите на всички зрители?! Нахалници! В колко филми се снимате, бе? Мерил Стрийп от 2004 насам се е снимала едва в 23 филма! (включително и ТВ филми). По филм и половина на година! Безсрамница! Ами Пачино? От 2004 до сега е участвал всичко на всичко в 14 филма. Алоуууу, Ал, не те ли е срам бе! За 9 години – 13 филма?! Мързеливец такъв! Ей затова, г-н Сърменов никога няма да ви покани в Сатирата. А да видите сега!

Знам, че много хора ще се съгласят с К.С. "Ми ние как ходим всеки ден на работа? Прав е човека. И аз искам да идвам през ден в офиса."

Само че, актьорската професия не е като останалите! Сори! Хайде стига се сравнявали! За да си добър актьор се иска най-общо казано талант! Тая работа с 1% талант, а 99%- работа отдавна се доказа, че не е май точно така... Актьорът, че и режисьорът, както и художника, скулптора, музиканта не са служители в офис, защото това НЕ Е професия като всяка друга!

Аз като зрител, не бих могла да променя назначението на К.С, но мога да направя друго. Оттук – нататък, няма да посетя нито една постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ докато Калин Сърменов е негов директор! Не търся последователи, не агитирам никого. Просто това си е моето решение! Моят начин да отстраня глупостта и нахалството от живота си!

Payner Project Management

Чувала съм и съм гледала чалга песни / клипове и абсолютно сигурно мога да кажа, че НЕ ми харесват! Не случайно не използвам определението „поп-фолк“, защото нямат нищо общо нито с поп-а, нито с фолк-а. Не харесвам „културата“, която въвеждат! Не харесвам и обслужващия персонал, който произвеждат.

Чалгата не ми харесва!

Но съм бясна на т.нар интелигенция! Бясна съм, че излиза от ведомствените си кръчми единствено и само със своето Против. Бясна съм, че за повече от 20 години, така и не разбрах кое е нейното ЗА. Бясна съм, че не желае да пише проекти, защото на нея винаги държавата й е длъжна.  Бясна съм, че основния й метод за изразяване е мрънкането във фейсбук. Бясна съм, че е винаги неразбрана и недооценена, а произведенията й – „елитарни „.  Не съм много сигурна, дали и произведения не трябва да е в кавички... Бясна съм на вечните й бежови шалчета и протъркани пепитени сака! Бясна съм на номенклатурния й изказ. Бясна съм най-вече, защото продължава да говори предимно в минало време!