Лесно е, ужасно лесно е да помогнеш!

Много изчетох за „висящото кафе“. След първоначалната еуфория обаче, кафенцето беше изпито, изпикано  и забравено.

И най-вече защото отново групата на „абе, у нас нема а стане“ победи. Те подеха, а останалите в хор „нема а  стааааане.. нема а  стааанее...“. Ми така де, ще им даваме ние по лев на разни барманчета да си пълнят гушите! Нали ги знаем к‘ви са всички... Лев от мен, лев от теб и ей ти милиардери. Не, не! Крадливо  племе сме си! Нема а стане. Припев (3 пъти): нема а  стааааане.. нема а  стааанее...

И така, живота си продължава с или без „висящото кафе“. И нима никой не се сети, че  може просто да покани бабата на ъгъла, дето рови в кофата на кафе, на торта или защо не на парче пица. Да покани собствената си баба на по кафе? И стига вече с тая държава. Длъжна, не длъжна, очевидно не се грижи за бедните. И така вече около 25 години. Малко шизофренично е да чакаш четвърт век нещо, което все не идва. Една страна, населявана от хиляди бекетовски герои...

А е лесно, ужасно лесно е да помогнеш! Винаги има някой, който е по-нуждаещ се от теб самия. Ако всеки си избере кауза, всичко ще изглежда по-иначе, по-красиво, по-весело и слънчево.

Съберете детски дрешки от майките в градинката и ги дарете на дом за деца, лишени от родителски грижи.. Аааа, опитах, ще кажете. Не ги искат. Трябвало да са изгладени. Ми, изгладете ги! А и не ви вярвам! Да, може би в София, домовете са по-добре, но само на 60 км, разликата е в светлинни години. Там ще вземат и дрехите и старите ви играчки.

Съберете вашите собствени дрехи и тези на колегите и ги дарете на дом за възрастни хора. Поговорете с тези хора. Те са нашите майки и бащи. Да, сигурно имат вина за заемите, които сега връщаме, за бедността ни, но ние ще носим същата отговорност пред децата си. Искаме ли един ден и за нас да събират дрехи?

Изберете си любим уличен музикант и всеки ден като минете покрай него, отивайки или връщайки се от работа, му пускайте по едно левче, по едно „висящо кафе“.

Събирайте всеки месец от близките си по 5 лв. и заедно нахранете едно семейство.

Има толкова много разказани лични трагедии в нета. Сигурна съм, че ги има и във вашия квартал, на вашата улица, във вашия блок.

Изчистете градинката пред вас. Нищо, че Пешо па ше си фърли кофата през балкона. Пак изчистете! На 3-тия път няма да сте само вие с метла и лопата. Въпреки Пешо!

Като идете на вилата или на село, отделете половин дет и помогнете на дядо Гошо, дет сино му го зареза и го чека да умре, да му прибере имота,  да си подреди дърветата и двора. Вземете и децата. За тях ще е забавна игра. Пък, накрая седнете и изпийте с човека по една ракия. Е, без децата, разбира се J

Децата много искат куче, ама в апартамента не става, пък и накрая нали вие ще се грижите за него.... Всеки уикенд в Богоров доброволци разхождат кучетата там. Пълно е с ротвайлерчета, болонки, дакели, кокери...не можете да си представите колко много домашни любимци, за които някой е решил, че вече „не му се занимава“ и е изхвърлил на улицата.

Има толкова много неща, които можете да направите! Има толкова много „висящи кафета“, които чакат да бъдат изпити.

Хайде, не ми казвайте, че до сега не ви е хрумвало?