"Мамо, мамо, а къде е слона?"

Петък - CIRQUE DE SOLEIL. Ако не бях го подарила на Милен за рождения ден (защото ги обожава от години), никога нямаше да ида. Защото не обичам цирк. Жал ми е за животните, клоуните са скучни, винаги е студено и от някъде духа….Абе, не обичам цирк и точка!

Преди да идем, все пак се допитах до моя най-добър приятел, лекар, фармацевт и съветник – Гуглето – какво толкова му е великото на тоя цирк. С други думи, отидах подготвена. Аз от малка без домашно не оставам. Тука, в последно време, мъча една магистратура, ама…. Та така де, оказа се, че тоя цирк, не е съвсем цирк всъщност. Екстра!

Преди да започне представлението, съобщават, че т.к акробатите изпълняват сложни номера, снимането с телефони, фотоапарати, камери и т.н е абсолютно забранено! Със или без светкавица - няма значение. Щракаме ние с телефоните празната сцена (ей, така, за спомен), изключваме звука им и айде в джобчето. Изгасят лапмите, излизат артистите и се започнаха светкавиците… отляво, отдясно, отпред, отзад…като концерт на Лили Иванова през 84-та! Хората от екипа търчат по стълбите да правят забележка, а хората от скамейките само чакат да им обърнат гръб и айдеее пак «он че ми каже той на мене. 100 лв. съм дал, аз ако на фейсбука не качим снимка, значи никъде не съм бил!» И така играта на гоненица продължи до края.

Зад нас бяха се настанили 2 семейства. Едните живеят в Америка, другите – в България. И двете – от провинцията. Още преди началото, американците разясниха на приятелите си, на двата реда зад тях и на двата пред тях, че може и по-долеч да се е чуло, кък сига си заминават другата сиедмица, ма приди туй ша идат на Борувиец в идин пиет-звиездьен хотьел.

По средата на първата част, «американеца» вече беше съвсем наясно: «Ба! Туй въобщье нье ие Сирк дю сулей! Дажи нье са ви го дувиели целия!»

Егати кък съ разочаровАх! Аз да направя изненада на Милен, за рождения му ден, а то…пак да ни изиграят, мамка им буржоази западни!

Отпред едно дете трети път дърпа майка си: „Мамо, мамо, кога ще излезе слона?” „Ми не знам, мама, ще видим”. Обаче от слона ни вест, ни слонова кост! И детето си заспа.

А на сцената една китайка се сгънала на десет и се хванала за една пръчка само със зъби. Чак се улавям, че не дишам… „Ееее, кво па толкова!” – пак отнякъде се чу. После пък две девойки, „е нема как да не са лесбийки”, се хвърляха и мятаха, ама пак не бяха „толкова”.

Накрая – аплодисменти! А от горе публиката търчи към изхода… който иска да си пляска, ма те първи ще излязат.

Един бис и тамън за втори, лампите светнаха и втори бис нямаше. А по радиостанцията на охраната се разнася зловещ глас: „Кой светна? Кой каза да светвате лампите,бе?!! Кой?!!” После докато чакахме да излезем от паркинга, дойде линейка, та явно се е разбрало кой светна.

Представлението свърши, започва голямото бутане. През 91-ва майка ме прати с едно купонче за превръзки. Е и пред аптеката така се мачкахме тогава.  

„Бутнете втората врата!” – вика мустакат дядо. Хааа и той за превръзки е ходил. „Съборете я!” -  май и пред Партийния дом бензин е носил.

А на младите не им пука. "Хи хи хи, ха ха ха"…много знаят те какво е купонна система и Партиен дом.

„Пфу! Два часа, от които 1 – пантомима!” – пак от някъде се чува...

"Хи хи хи, ха ха ха" .....

На мен дали ми е харесало? Абе, тука въобще не става дума за цирка…