Фокус върху клиента

Вторник е мъжкия ден. Мъжа ми ходи да рита, пък аз го чакам с нещо вкусно, домашно приготвено (обикновено предимно месно, но тая седмица сме на диета J). Та тръгвам аз от работа, влизам в магазина, избирам квото избирам и на касата. Зад мен един чичо, дето явно пък му е женска вечер, че се беше натоварил до ушите горкия. Та стоим си ние в редичка и изведнъж една патешко жълта глава с ярко оранжево червило се протяга от съседната каса, вперва поглед в чичото и вика:
- Гусподинеее, минети при мен!
??Ма как така минети бе, госпожа?! - си мисля аз - Не ви ли е срам? Пред толкова много хора … а и чичото явно не вярва на късмета си, щото още седи като закован зад мен и притеснено се оглежда. Обаче червилото вече започва да се изнервя:
 - Е, айди по-бързичко! Минети, минети на сам!
Егати и модерната Билла братче! На едната каса хляб, масло и веро, на другата – минети. На това му се вика „фокус върху клиента” (това е една от осемте нови управленски парадигми, ма ако ви интересува, прочетете си в Гугъл).
Чичото повече и не му мисли, грабна кошницата и бегом към патешката коса, че повлече и други след себе си…мъже, жени… Аз си останах де. При моята си касиерка. Неприветлива, сърдита, грозновата, ама жал ми стана. Да вземем сега заради едни минети всички да я зарежем, горката.

Излизам си от магазина, заставам на улицата и чакам да мине такси. Бързам, че ей го на 7 стана, а картофите ги чака 40 мин. варене и после още 30 – печене. Минава едно, ама менте някакво. Не го спирам. Минава второ, от мойте е. Вдигам торба – спира. Аз по принцип много истории имам с таксита, ама за тях – друг път. Та напъхвам се аз на предната седалка, дърпам и торбите, чантата… Шофьорът ме поглежда нервно:
-          Ше мое ли само торбите да ви ги турим отзад?
Ае, стига бе! Да не са подновили „Сладко отмъщение”? Оглеждам се – няма камери…. Егати сексуалната вечер!
Еми, не може па отзад! И отпред не може! А за минети, ей ти я там Билла-та, последната каса откъм вратата.
Шофьора разбран човек излезе. Повече нищо не ми предложи. Пък може и на светло да ме е огледал по-подробно и да не ме е харесал… Само попита:
-          Ша ви преча ли ако запаля? - И без да дочака отговор си запуши.
-          Няма проблем! – усмихвам се любезно.
То нали след секс се пуши… пък аз като му отказах…поне цигарката да му остане от ритуала.

Пътуваме си ние така в таксито, аз – замислено гледам през прозореца, шофьора – пуши и потропва по волана в такт с радиото: „имаме ли връзка със теб сегаааа….или се разпаднаа внезапно тяааа…”

Еми не ни се получи връзката, пич! То пък бива, бива прямота, ма ти прекали. Верно, че жените станахме много отракани и настъпателни, ама все пак, нали виждаш, аз съм от по-старото поколение. Въпреки, че оранжевоустата касиерка е от още по-старо поколение, ма глей как се е пренастроила бързо. А навън - белота, заскрежени дървета, снежинки танцуват…романтика, дет вика един приятел. А ти - отзад, та отзад!? СЕди си сега и си пуши самотен!

Спираме пред нас. Разбира се, „неам ти върна”.  Не ми се ходи пак да развалям в кръчмето по-надолу.  Миналия път трябваше да си купя вафла, че ми стана неудобно вече. Айде, взимай 2 лв. бакшиш и да си бегам, че току-виж пак някое предложение направиш.

Качвам се в асансьора, който разбира се не ходи до нашия етаж и си мисля колко много се е развило обслужването… Учихме ние в университета, че „Съвършените организации познават и се стараят добре да разберат своите клиенти.” и си мислехме, че ние в България сме още далееееч.

А само година по-късно, какво развитие! Истински стремеж за опознаване на клиента и то в най-стария му библейски смисъл. Такъв фокус ми направиха, че Астор направо може да си тури и той главата отзад.

Та така де, стига съм мислила вече! Кой е..л - е..л, мен ще ми загорят картофите!